Договорът „Паганини“ [bg]

— Правилно — потвърждава Сага. — През 2005 година се подписва пълно споразумение за мир, Найвашкото споразумение, довело до края на най-дългата гражданска война в Африка. След него нямало никакви принципни пречки за износ на шведско оръжие за суданската армия. Затова ролята на Карл Палмкруна била да прецени дали това е уместно от гледна точка на сигурността.

— Но Международният наказателен съд е преценил, разбира се, друго — дрезгаво казва Юна.

— Да, така е… видели са пряка връзка между президента и въоръжената милиция и настояли за арестуването му за изнасилвания, изтезания и геноцид.

— Какво се случва след това?

— Този април имаше избори и Ал Башир си остана президент, а Судан, естествено, няма намерение да изпълни заповедта за арест. Но днес, разбира се, е изключено да се изнася оръжие за Судан и да се сключват сделки с Омар ал Башир и Агате ал Хайи.

— Точно както посочи Понтус Салман — пояснява Юна.

— Затова са прекратили сделката.

— Трябва да открием Пенелопе Фернандес — казва Юна, когато първите капки дъжд удрят по предното стъкло на колата.

Застига ги ужасна буря и видимостта силно се влошава. Вали проливно, гръмотевици раздират въздуха над покрива на колата. Юна е принуден да намали скоростта до петдесет километра в час. Става съвсем тъмно, но от време на време на небето проблясват отдалечени светкавици. Чистачките се движат с бясна скорост.

Телефонът на Юна иззвънява. Петер Неслунд, прекият му шеф, с тревожен глас съобщава, че Пенелопе Фернандес се е обадила в полицията преди двайсет минута.

— Защо не знам нищо?

— Побързах да изпратя морската полиция, вече са на път. Поисках и хеликоптер от спасителната служба, който да ги докара бързо.

— Добре, Петер — казва Юна, докато Сага го гледа въпросително.

— Знам, че нямаш търпение да разпиташ Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг.

— Така е — отвръща Юна.

— Ще ти се обадя, щом разбера какво е състоянието им.

— Благодаря.

— Колегите от морската полиция трябва да пристигнат на остров Шюмендьо само след… Чакай, нещо се е случило, можеш ли да почакаш секунда?

Петер оставя телефона, Юна го чува да говори с някого. Гласът му звучи все по-ядосано, докато накрая, преди да вземе телефона, той изкрещява: „Опитай пак и пак“.

— Трябва да свършвам — казва сърдито.

— Какво се е случило? — пита Юна.

Изтрещява гръмотевица, заглъхвайки в далечината.

— Не можем да се свържем с колегите от лодката, не отговарят. Проклетият му Ланс сигурно е съгледал нещо, което трябва да разгледа.

— Петер — казва Юна рязко. — Чуй ме, трябва да реагираш изключително бързо. Мисля, че лодката е отвлечена и че…

— Хайде сега…

— Млъкни и слушай — прекъсва го Юна. — Вероятно колегите ни от морската полиция са вече мъртви. Имаш няколко минути да сформираш екип и да поемеш отговорността за оперативното ръководство: минута по минута. Говори с Националната комуникационна централа по единия телефон и с Бенгт Улуфсон по другия, опитай се да намериш двама патрули от спецчастите и поискай подкрепление с хеликоптер 14 от най-близката флотилия.