Договорът „Паганини“ [bg]

Дъждът бие по перваза и стъклото. Външният свят е странно отдалечен, но изведнъж зад мъжа се появява различна, жълтеникава светлина. Кеят, водата и небето блясват ослепително. От полицейската лодка се издига пламък като горящ дъб. Метални части се разхвърчават във въздуха. Облакът от огнени езици расте и трепти в оранжеви нюанси. Взривната топлина запалва тръстиката, трясъкът от експлозията достига къщата.

Пенелопе реагира едва когато тракащият прозорец пред лицето й се пуква от край до край. Дъждът се излива върху черния пушек, който се издига на талази над останките от лодката зад преследвача. Той крачи бързо към къщата. Пенелопе се обръща, втурва се през стаите, прескача отместения фотьойл, излиза в антрето с портретите, отваря външната врата и хуква през мократа избуяла трева. Подхлъзва се, продължава в дъжда, отдалечава се от къщата по отъпканата пътека, покрай брезова горичка към една поляна. Там среща семейство с деца с въдици, оранжеви спасителни жилетки и непромокаемо облекло. Претичва силно запъхтяна покрай малката група надолу към пясъчния бряг. За да не припадне, трябва да спре, не знае какво да прави, пропълзява зад малък навес, повръща в копривата и шепти Отче наш. Гръмотевичен трясък се чува в далечината. Цялото й тяло се тресе, но тя все пак се изправя и изтрива капките от очите си с ръкава на пуловера. Навежда се предпазливо напред и наднича към поляната. В това време преследвачът заобикаля брезовата горичка и се спира при семейството, което веднага сочи към нея.

Пропълзява назад, подхлъзва се на скалата и побягва покрай водата по пясъчния бряг. Стъпките й се белеят зад нея, когато нагазва мокрия пясък. Продължава по дълъг понтонен мост. Изненадващо чува силен шум от въртене на роторни перки. Не спира да тича, съзира предрешения като полицай преследвач между дърветата на брега. От спасителния хеликоптер се спуска мъж в оранжеви дрехи, приземява се в най-отдалечената част на моста, водата около него клокочи на зигзагообразни кръгове. Пенелопе тича към него по хлъзгавата повърхност, той й вика как да застане, закачва й спасителния колан и прави знак на пилота. Заедно се отделят от моста, политат ниско над водата, поемат нагоре и настрани. Последното, което Пенелопе вижда на брега, преди той да се скрие зад смърчовата гора, е, че преследвачът е клекнал на коляно. Черната раница лежи до него. С решителни движения сглобява някакво оръжие. После го загубва от поглед. Вижда само скупчените зелени дървета. Водната повърхност се бунтува под нея. Изведнъж чува гръм и нещо изпращява над нея. Стоманеното въже силно се разклаща и мъжът зад нея вика нещо на пилота. Рязко се накланят на една страна, хеликоптерът прави остър завой и Пенелопе разбира какво се е случило. Осъзнава, че преследвачът е застрелял пилота от брега. Без много да мисли, освобождава застопоряващия елемент на закопчалката на колана, отваря ключалката, отпуска ремъците и пада. Полита надолу, докато хеликоптерът загубва височина, накланя се настрани и започва да се превърта. Въжето с висящия спасител се увива около перките. Шумът е оглушителен, когато огромните перки се откъсват от оста, се чува двукратен гръм. Пенелопе лети двайсетина метра и потъва дълбоко в студената вода, преди да започне да изплува.