Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Договорът „Паганини“ [bg]
Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Договорът „Паганини“ [bg]

Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:

След невероятния успех на световния бестселър „Хипнотизаторът“ Ларш Кеплер се завръща със следващата смразяваща кръвта история с главен герой детектив Юна Лина.    В една лятна нощ на изоставена яхта в стокхолмския архипелаг полицията открива труп на млада жена. Белите й дробове са пълни със солена вода и разследващите са сигурни, че тя се е удавила. Защо обаче няма следи от морска вода по тялото й и по дрехите й? На следващия ден мъж умира в апартамента си в Стокхолм, обесен на лампата. Всички улики сочат самоубийство, но таванът в стаята е прекалено висок, а в нея няма никаква мебел, която той би могъл да използва, за да изпълни този отчаян акт. Скоро става ясно, че младата жена е пътувала със сестра си и нейния приятел. Инспектор Лина открива, че липсваща снимка от апартамента на сестрата на убитата е връзката между двата смъртни случая. И идват логичните въпроси. Кой всъщност е бил мишената? Това убийства ли са, или самоубийства? Само четирима човека знаят истината, а някой желае смъртта на всеки един от тях. Юна Лина започва да разнищва двете истории, но се оказва, че те са само прелюдия към зашеметяващи, опасни и кървави събития.   
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 174
Перейти на страницу:

— Побързай — казва Бьорн.

Той се опитва да пъхне ключа в ключалката на вратата на верандата. Ръцете му треперят. Лодката се плъзга към брега, като дава сигнал със сирената.

— Не става — ядосва се Бьорн. — Не е този ключ.

— Ой, ой, ой — ухилва се Осиан и изважда цяла връзка ключове. — Тогава трябва да е този.

Бьорн го грабва, пъха го в ключалката, завърта го и чува металното щракане.

Лодката едва се вижда в дъжда и вече започва да се отдалечава от кея, когато Бьорн отключва вратата.

— Бьорн — вика Пенелопе.

Моторът бучи и водата се пени, той размахва ръце и тича в дъжда надолу по чакълената пътека.

— Тук горе — вика той. — Тук сме.

Раменете и бедрата му са вир-вода. Слиза до кея и вижда как водата бълбука под спрелите двигатели. Чанта с оборудване за спешна медицинска помощ стои на кърмата. През предния прозорец се мярка полицай. Нова светкавица проблясва на небето. Оглушителен гръм. Полицаят, изглежда, говори по радиостанцията. Дъждът чука по покрива на моторницата. Вълни се разбиват в брега. Бьорн вика и маха с ръка. Лодката се връща плавно с левия борд към кея.

Бьорн се хваща за мокрите перила и се качва на палубата, слиза по спускаща се пътека към метална врата. Лодката се олюлява на вълните. Той се клатушка, отваря тежката врата и влиза.

Сладникава, метална миризма се носи из рулевата рубка, напомняща за петрол и пот.

Първото, което вижда, е почернял от слънцето полицай с рана на челото. Очите му са широко отворени. Потопен е в почти черна локва кръв. Бьорн се задъхва, оглежда се в тъмното и съзира полицейско оборудване, дъждобрани и списание за сърфисти. Чува глас през бръмченето на двигателя. Осиан Валенберг вика нещо от пътеката. Приближава се, накуцвайки към кея с жълт чадър над главата. Бьорн чувства пулса да бие в слепоочията му и разбира грешката си, попаднал е в капан. Вижда петната от кръв по вътрешната страна на стъклото и опипва да намери бравата. Стълбата към каютата проскърцва, той се обръща и вижда преследвача да изниква от мрака. Облечен е в полицейски дрехи, със съсредоточено, търсещо лице. Бьорн осъзнава, че е прекалено късно да бяга. Грабва една отвертка от полицата над таблото за управление, за да се брани.

Преследвачът се държи за парапета на стълбата, влиза в кабината, примигва на острата светлина и поглежда към прозореца и брега. Дъждът бие по стъклото. Бьорн се мести бързо. Цели се в сърцето с отвертката, отскача напред, без напълно да разбира какво се случва. Само рамото му леко потрепва. Изведнъж губи усещане за ръката си от кос, напречен удар. Отвертката пада на пода, издрънчава зад алуминиева кутия с инструменти. Преследвачът все още не пуска безжизнената му ръка, издърпва го напред, накланя тялото му, подсича крака му с ритник и го засилва, така че да падне с лице надолу върху стъпенката под руля. Вратът му се пречупва от удара с приглушен пукот. Няма усещане, само странни искри, малки пламъчета, подскачащи в тъмнината: все по-бавни и по-приятни. Лицето му леко потръпва, след няколко секунди е мъртъв.

56.

Хеликоптерът

Пенелопе стои до прозореца. В небето отново проблясва светкавица, бурята бушува над морето. Проливният дъжд не спира. Бьорн се качи на борда на полицейската моторница и изчезна в рулевата рубка. Водата се пени от пороя. Вижда Осиан да се препъва надолу към кея с жълт чадър над главата. Металната врата на кабината се отваря и униформен полицай излиза на палубата, скача на кея и застопорява лодката.

Едва когато се запътва по пътеката, Пенелопе го познава.

Преследвачът не отговаря на поздрава на Осиан, протяга напред лявата си ръка и здраво го сграбчва за брадата.

Пенелопе не забелязва как изпуска телефона на пода.

С педантична жестокост униформеният извива главата на Осиан встрани. Жълтият чадър пада на земята и се търкулва надолу по склона. Всичко става за миг. Преследвачът се поспира и със свободната си ръка изважда къса кама. Извива още малко главата на Осиан и светкавично бързо го пробожда в шията, над първия прешлен, направо в мозъчния ствол. Като ухапване от змия. Вече мъртъв, Осиан се строполява на земята.

Облеченият в полицейска униформа мъж продължава нагоре по пътеката към къщата с големи крачи. Бледата светлина от светкавиците внезапно огрява лицето и Пенелопе среща погледа му през дъжда. Преди да стане тъмно, тя успява да види тревожното изражение, изморените очи и устата с дълбокия белег. Гръм и мълния. Мъжът продължава към къщата. Пенелопе не помръдва от прозореца. Диша учестено, неспособна да побегне, сякаш е парализирана.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 174
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)