Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Трийсет нови дози антибиотици — каза сияещ.
— Сигурни ли са?
Той кимна с усмивка.
— Браво.
— Тръгвам, за да попритисна малко Рос, говореше, че тази седмица ще получим апарати за кръвно.
— Това е Грей — представи го Джейн. — Всъщност е учител, но не бих се справила без него.
Пенелопе бе протегнала ръка и срещна игривия му поглед.
— Пенелопе Фернандес.
— Тарзан — представи се той с вяло ръкостискане.
— Искаше да го наричат Тарзан, когато дойде тук — смееше се Джейн.
— Тарзан и Джейн — засмя се и той. — Аз съм нейният Тарзан.
— Най-накрая се съгласих да се нарича Грейстоук — разказваше Джейн. — Но всички смятат, че е прекалено трудно за изговаряне, така че трябва да се задоволи с Грей.
Един камион бе надул клаксона пред палатката и тримата бяха изтичали навън. Червеникав прах се вдигаше около ръждясалото возило. В откритата каросерия лежаха седем ранени при престрелка мъже. Бяха пристигнали от запад, от едно село, където бе избухнала престрелка около един кладенец.
Остатъкът от деня бе посветен на спешни операции. Единият от мъжете бе починал. При друг ранен до Пенелопе се приближи Грей с бутилка с вода. Тя поклати отрицателно глава, но той й се усмихна и спокойно каза:
— Ще успееш да пийнеш.
Благодари, пи вода и му помогна да прехвърлят ранените мъже на носилка.
Късно вечерта Пенелопе и Джейн бяха седнали изтощени на верандата на една от жилищните бараки и вечеряха. Все още беше горещо. Говориха си малко и гледаха към пътя между постройките и палатките, към хората, приключващи домакинската работа, докато се стъмва.
С падането на мрака се бе възцарила зловеща тишина. Пенелопе чуваше прибиращите се хора, шума от тоалетните, виждаше промъкващите се сенки в тъмнината. Но скоро всичко утихна, дори и най-малките деца спряха да плачат.
— Всички още се страхуват да не би войниците на Джанджавид отново да ги нападнат — каза Джейн, събирайки чиниите.
Бяха влезли, заключили и залостили външната врата, и после заедно измиха чиниите. Казаха си лека нощ и Пенелопе се отправи към стаята за гости в дъното на коридора.
Два часа по-късно се бе събудила. Беше заспала облечена, лежала и се вслушвала във величествената нощ на Дарфур. Не можеше да определи от какво се е събудила. Сърцето й тъкмо се успокояваше, когато изведнъж чу вик. Стана, приближи се до малкия прозорец с решетка и погледна навън. Луната осветяваше улицата. Някъде се чуваше напрегнат разговор. Трима тийнейджъри се задаваха по средата на улицата. Без съмнение бяха от милицията на Джанджавид. Единият беше с револвер в ръка. Пенелопе чу да крещят нещо за убиване на роби. Възрастният африканец, който печал картофи на жарава и ги продавал за два пиастъра парчето, вече седял на одеялото си пред склада на ООН. Момчетата го приближили и заплюли. Хилавият вдигнал револвера и застрелял стареца право в лицето. Гърмът проечал странно между постройките. Момчетата крещели, взели няколко картофа, наръфали ги и изритали останалите в канавката до убития мъж.
Излезли на улицата, огледали се, посочили и продължили право към бараката, в която живеели Пенелопе и Джейн. Пенелопе помнеше как бе задържала дъха си, чувайки ги да шарят по верандата, да говорят възбудено и да блъскат по вратата.
Пенелопе си поема дъх и отваря очи. Като че беше заспала на дивана на Осиан Валенберг.
Гръмотевица отзвучава с приглушен тътен. Небето се е смрачило.
Бьорн стои до прозореца, а Осиан отпива от уискито си.
Пенелопе поглежда телефона — никой не е звънял.
Морската полиция трябва скоро да пристигне.
Гърмежите бързо се приближават. Лампата на тавана угасва, аспираторът в кухнята утихва, токът спира. Чува се трополене по покрива и первазите и изведнъж завалява като из ведро.
Покритието на мобилния телефон се изгубва.
Светкавица озарява стаята, следва силен трясък.
Пенелопе се обляга и се вслушва в дъжда, усеща разхлаждането от прозореца, задрямва отново, но се събужда от думите на Бьорн.
— Какво? — пита тя.
— Лодка — повтаря той. — Полицейска лодка.
Тя бързо се надига и поглежда навън. Водата сякаш ври от силния порой. Голямата лодка вече се насочва към кея. Пенелопе поглежда телефона. Все още няма покритие.