Красива мистерия [bg]

В крайна сметка, на пресекулки, Гамаш успя да разкаже историята за убийството на брат Матю.

Тялото, свито на кълбо около пожълтялата хартия с невмите и безсмислиците на латински. Тримата монаси, молещи се над мъртвия приор в градината. Абатът, отец Филип, секретарят му, брат Симон, и докторът, брат Шарл.

Доказателствата за жестокото разцепление в "Сен Жилбер". Между онези, които искаха да се вдигне обетът за мълчание и да се направи втори запис с грегориански псалми, и останалите, които не искаха нито едното, нито другото. Между хората на приора и хората на абата.

С упорити прекъсвания Гамаш разказа на комисаря за тайната стая — Крилото — и за тайната градина на абата. Слуховете за още тайни стаи и дори за съкровище.

След тази подробност комисарят погледна Гамаш така, сякаш главният инспектор бе лековерно хлапе.

Гамаш просто продължи със сбити описания на монасите.

— Изглежда, няма напредък в разрешаването на случая — каза Франкьор. — Все още всички са заподозрени.

— Добре, че дойдохте в такъв случай — каза Гамаш. — да помогнете.

— Така е. Дори не разполагате с оръдието на убийството например.

— Вярно е.

— Нито пък знаете какво е.

Гамаш отвори уста да сподели предположението, че камък от градината на абата е строшил черепа на приора, а после е хвърлен зад стената в гората. Ала инстинктът, или може би лекият проблясък на задоволство в очите на Франкьор, го накара да спре. Вместо това той погледна към комисаря, после наведе поглед към непрочетения доклад от аутопсията.

Обърна страницата и се зачете. Сетне вдигна глава и срещна погледа на Франкьор. Проблясъкът се бе разгорял в триумфален пламък.

Гамаш сви дясната си длан и я обгърна с лявата. Държеше я здраво. За да не види Франкьор лекия тремор и да реши, че е заради него.

— Прочетохте ли докладите? — попита Гамаш.

Франкьор кимна.

— В самолета. Разбрах, че търсите някакъв камък.

От неговата уста прозвуча смехотворно.

— Така е. Очевидно сме сгрешили. Не е камък.

— Не. — Франкьор разкръстоса крака и се наведе напред. — Няма кал или друго замърсяване в раната. Абсолютно нищо. Както виждате, патоанатомът смята, че е използван дълъг метален предмет като тръба или ръжен.

— Знаехте това още като дойдохте, но не ми го казахте. — Гласът на Гамаш прозвуча спокойно, но неодобрението се усещаше.

— Моля? Да си позволя да кажа на великия Гамаш как да си върши работата? Не бих си и помислил.

— Тогава защо сте тук, ако не за да предадете важна информация?

— Защото, Арман — Франкьор изплю името, сякаш бе merde[60] в устата му, — единият от нас го е грижа за полицията, а другият — за кариерата му. Аз съм тук, защото искам, когато новината за убийството излезе наяве и положението стане неуправляемо, а световните медии ни накацат, да не изглеждаме като пълни идиоти. Мога поне да създам впечатлението, че Sûretè е компетентна институция. Че правим всичко по силите си, за да разкрием бруталното убийство на един от най-обичаните religieux в света. Наясно ли сте какво ще иска да знае светът, когато гръмне новината за убийството му?