Красива мистерия [bg]

Брат Бернар продължи напред, очевидно без да си дава сметка какво е казал. Но Бовоар го складира в съзнанието си.

— Брат Антоан трябва да бъде солист — каза монахът и сдъвка още няколко боровинки. — Той има великолепен глас.

— По-добър от гласа на брат Люк?

— Далеч по-добър. Брат Люк е по-добър в техниката. Може да се контролира. Гласът му звучи красиво, но в него няма нищо божествено. Все едно да гледаш нечий портрет, вместо истинския човек. Липсва му размах.

Мнението на брат Бернар за гласа на Люк почти съвпадаше с това на брат Антоан.

Но въпреки това младият монах бе убеден, както и убедителен.

— Ако Люк е бил прав — предположи Бовоар, — каква щеше да бъде реакцията?

Бернар се замисли за момент.

— Мисля, че хората щяха да се чудят.

— За какво?

Брат Бернар се почувства неловко и хвърли още няколко боровинки в устата си. Плодчетата, които допреди малко преливаха от кошницата, сега едва покриваха дъното й.

— Просто щяха да се чудят.

— Не ми казвате всичко, брат Бернар.

Бернар запази мълчание. Преглъщаше мислите си, мнението и думите заедно с боровинките.

Но Бовоар успя да добие добра представа за онова, което монахът премълчаваше.

— Щяхте да се чудите на връзката помежду им.

Бернар рязко затвори уста, а мускулчетата около челюстта му изпъкнаха от усилието да задържи думите за себе си.

— Щяхте да се чудите — настоятелно продължи Бовоар — какво се случва между по-възрастния приор и новия монах.

— Нямах това предвид.

— Напротив. Вие и другите монаси щяхте да се чудите какво се случва след репетициите на църковния хор. Когато всички се приберат по килиите си.

— Не. Грешите.

— Така ли бе назначен Антоан? Беше ли той нещо повече от солист, а брат Матю — нещо повече от капелмайстор?

— Престанете — отсече брат Бернар. — Не беше така.

— А как беше?

— Хвърляте мръсотия върху църковния хор и псалмите. Матю беше крайно неприятен човек. Не го харесвах изобщо. Но дори аз знам, че никога — изсъска той, — никога не би избрал солист в замяна на секс. Брат Матю обожаваше псалмите. Повече от всичко останало.

— И все пак — каза Бовоар съвсем тихо, — щяхте да се чудите.

Брат Бернар се вторачи в Бовоар с широко отворени очи. Кокалчетата на пръстите му побеляха, докато стискаше дръжката на кошницата.

— Знаете ли, че абатът назначи брат Антоан за нов капелмайстор?

Гласът на Бовоар звучеше дружелюбно. Непринудено. Сякаш не се бяха спречкали току-що. Беше научил тази тактика от Гамаш. Не продължавай да нападаш. Мръдни напред, назад, встрани. Застани неподвижно.

Бъди непредвидим.

Брат Бернар бавно се взе в ръце. И пое дълбоко въздух.

После издиша дълбоко.

— Не съм изненадан — каза накрая. — Толкова присъщо за абата.

— Слушам ви.

— Преди няколко минути ме попитахте защо съм от хората на абата. Ето защо. Само светец или глупак би повишил противник. Отец Филип не е глупак.