Красива мистерия [bg]

Бовоар трескаво затършува из разпилените парченца в паметта си, за да открие нещо полезно. Разследването. Разследването. Приорът. Убийството. Местопрестъплението. Градината.

Градината.

— Говорехме за градината на абата — каза Бовоар. Тонът му бе рязък, не предразполагаше към споделяне на още тайни. Вече бе отишъл твърде далеч.

— Така ли? — попита брат Бернар.

— Казахте, че всички знаят за нея. Но вие самият все още не сте посещавали градината.

— Точно така.

— А кой я е посещавал?

— Всеки, който е бил поканен от отец Филип.

Бовоар осъзна, че не слушаше съвсем внимателно. Вниманието му все още бе отвлечено от спомените и от чувствата, които те пробуждаха.

Имаше ли току-що в гласа на брат Бернар нотка на раздразнение?

Бовоар не мислеше така, но покрай разсейването си не беше съвсем сигурен. И отново изруга наум по адрес на Франкьор. Заради нежеланото му присъствие. В манастира. И в главата на Бовоар. Трополеше между стените на черепа му. Ровичкаше и събуждаше разни неща, които бе по-добре да останат заспали.

Спомни си съвета на един от терапевтите какво да прави, в случай че се почувства тревожен.

Дишай. Просто дишай.

Вдишай дълбоко. Издишай дълбоко.

— Какво мислите за абата? — попита той. Чувстваше се замаян.

— Какво имате предвид?

Бовоар не беше сигурен какво имаше предвид.

Вдишай дълбоко. Издишай дълбоко.

— Вие сте един от хората на абата, нали? — попита. Докопа първия въпрос, който му хрумна.

— Да.

— Защо? Защо не се присъединихте към приора?

Монахът взе да подритва един камък и Бовоар насочи погледа си към камъка, който подскачаше и се търкаляше по пътеката. Вратата към манастира изглеждаше много далеч. Изведнъж закопня да се върне в Светия храм. Където бе тихо и спокойно. Да слуша монотонните псалми. Да намери утеха в тях.

Там нямаше хаос. Нямаше мисли, нямаше нужда от решения. Нямаше болезнено сурови чувства.

Вдишай дълбоко. Издишай дълбоко.

— Брат Матю бе талантлив музикант — тъкмо казваше брат Бернар. — Той превърна призванието ни да пеем псалми в нещо възвишено. Беше велик учител и водач по рождение. Даде нов смисъл и цел на живота ни. Вдъхна живот на абатството.

— Защо тогава не беше абат?

Методът действаше. Следвайки дишането си и тихия глас на абата, Бовоар отново се прибра в собственото си тяло.

— Може би трябваше да е. Но беше избран отец Филип.

— Отец Филип победи брат Матю?

— Не. Брат Матю не се кандидатира.

— Отец Филип единодушно ли беше избран?

— Не. Тогавашният приор се кандидатира. Повечето очакваха да спечели той, тъй като това бе естественото стечение на обстоятелствата. Приорът почти винаги става абат.

— А кой бе тогавашният приор? — Мозъкът на Бовоар отново работеше. Засмукваше информация и бълваше обратно смислени въпроси. Но юмрукът в стомаха му не изчезваше.

— Аз.