Красива мистерия [bg]

— Да, категорично. До гуша ми дойде от некадърност. Той — брат Реймон килна бръснатата си глава към абата — разрушава абатството. Приорът щеше да го спаси.

— Разрушава го? Как?

— Като не прави нищо. — Реймон се стараеше да говори тихо, но не успяваше да прикрие раздразнението си. — Приорът му предостави средство да спечели всички пари, с чиято помощ най-сетне да ремонтираме абатството, така че да издържи хиляда години, а отец Филип отказа.

— Мислех, че голяма част от работата е вече свършена. Кухните, покривът, геотермалната система. Не може да се каже, че абатът е седял със скръстени ръце.

— Но не правеше онова, от което наистина се нуждаехме. Спокойно можехме да я караме известно време без нова кухня и геотермална система.

Брат Реймон замълча. Сякаш в потока от думи внезапно бе зейнала бездна. Бовоар се взираше в него. И чакаше. Докато брат Реймон се колебаеше на границата. Мълчание. Или още думи.

Бовоар реши да му даде лек тласък.

— Без какво не можете да оцелеете?

Монахът сниши глас още повече.

— Основите са прогнили.

Бовоар вече не беше сигурен дали брат Реймон говори метафорично, както обикновено правеха les religieux, или буквално. Но реши, че този монах, с този акцент, вероятно не си падаше по метафори.

— Какво имате предвид? — също толкова тихо прошепна Бовоар.

— Какво мога да имам предвид? — попита на свой ред Реймон. — Основите са прогнили.

— Това сериозен проблем ли е?

— Шегувате ли се? Нали виждате сградата? Заминат ли основите, манастирът ще се срути.

Бовоар се вторачи в екзалтирания монах, който го пронизваше с поглед.

— Срути? Манастирът ще се събори?

— До основи. Не днес. Не и утре. Бих казал, че разполагаме с десетина години. Но толкова ще са нужни и за ремонта. Основите са поддържали тежестта на стените в продължение на стотици години — каза Реймон. — Удивителна работа са свършили онези първи монаси. Изключително напредничави за времето си. Но не са взели предвид ужасните зими. Циклите на замръзване и топене, както и последиците от това. И още нещо.

— Какво?

— Гората. "Сен Жилбер" си стои на едно място, но гората непрекъснато се мести. Към нас. Корените на дърветата пробиват основите. Пропукват ги, отслабват ги. После в пролуките влиза вода. Основите се ронят, прогнили са.

Прогнили са, помисли си Бовоар. Не беше метафора, но би могло да бъде.

— Когато дойдохме, забелязахме, че много от околните дървета наскоро са били отсечени. Това ли е причината?

— След дъжд качулка. Щетите са нанесени, корените вече са тук. Ще са нужни милиони за ремонта. И квалифицирани работници с различни умения. Но той — сега Реймон насочи ножа си към абата — си въобразява, че две дузини застаряващи монаси могат да свършат работата. Той е не просто некадърен, а умопобъркан.