Красива мистерия [bg]

— Шегувате ли се? Още щом слезе от хидроплана, трябваше да ви връчи докладите. Но вместо това той ви пренебрегва пред всички и се залепя за абата.

— Говори по-тихо — предупреди го Гамаш.

Бовоар се огледа предпазливо и настойчиво зашепна:

— Този човек е жива напаст.

Той се извърна към вратата откъм коридора, понеже се оглеждаше за Франкьор. Гамаш се обърна и двамата продължиха да вървят към столовата.

— Вижте — Бовоар ускори ход, за да смогва с широките крачки на началника. — Той подронва авторитета ви тук. Трябва да го проумеете. Всички видяха какво се случи на пристана и сега си мислят, че Франкьор е началникът.

Гамаш отвори вратата и поведе Бовоар към следващия коридор. Посрещна ги аромат на прясно изпечен хляб и супа. Тогава, след бърз поглед през рамо към сумрака на Светия храм, Гамаш затвори вратата.

— Той е началникът, Жан Ги.

— О, я стига!

Ала смехът замръзна върху устните на Бовоар. Гамаш бе напълно сериозен.

— Той е главен комисар на Sûretè — каза Гамаш. — А аз… не съм. Той е мой шеф. Той винаги ще е началник. — Гамаш забеляза буреносното изражение на Бовоар и се усмихна. — Всичко ще бъде наред.

— Знам, че ще бъде, patron. В крайна сметка нищо лошо не може да се случи, когато служител от командния състав на Sûretè започне да злоупотребява с властта си.

— Точно така, топ vieux. — Гамаш се ухили и улови погледа на Бовоар. — Моля те, Жан Ги. Стой настрана от това.

Бовоар нямаше нужда да пита "От кое?". Кротките кафяви очи на главен инспектор Гамаш се вгледаха в неговите. В тях се четеше молба. Не за помощ, а точно обратното. Да бъде оставен на спокойствие, за да се справи сам с Франкьор.

Бовоар кимна.

— Oui, patron.

Ала знаеше, че току-що е излъгал.