Красива мистерия [bg]

Бовоар пристъпи прага и погледна първо единия, после другия. Напрежението във въздуха беше толкова гъсто, че му се стори почти невъзможно да влезе в кабинета на приора. Но Бовоар го направи. Влезе вътре и застана рамо до рамо с Гамаш.

Франкьор отмести втренчения си поглед от главния инспектор върху Бовоар и пое дълбоко въздух. Успя да скалъпи дори лека усмивка.

— Идвате тъкмо навреме, инспекторе. Мисля, че двамата с вашия началник си казахме достатъчно. Даже повече от достатъчно.

Той се изкиска подкупващо и протегна ръка.

— Нямах възможност да ви поздравя, когато пристигнах. Приемете моите извинения, инспектор Бовоар.

Жан Ги се поколеба, после стисна ръката му.

Чу се камбанен звън и Бовоар направи гримаса.

— О, не, пак ли?

Комисар Франкьор се засмя.

— И аз така се чувствам. Но вероятно, докато монасите се молят, ние можем да се заемем със собствената си работа. Поне ще знаем къде са.

Той почти намигна на Бовоар, после отново се обърна към Гамаш.

— Помислете над това, което ви казах, господин главен инспектор. — Гласът му бе любезен, почти сърдечен. — Само за това ви моля.

Той тръгна към вратата, но Гамаш извика след него:

— Струва ми се, господин комисар, че тази камбана не е за молитва, а за обяд.

— Е — ухили се Франкьор, — в такъв случай молитвите ми са чути. Разбрах, че храната тук била отлична. Така ли е? — попита той Бовоар.

— Не е лоша.

— Bon. Значи ще се видим в столовата. Ще остана няколко дни, разбира се. Абатът бе така любезен да ми предложи една от стаите. А сега, ако ме извините, само ще се освежа и ще се срещнем там.

Той кимна и на двамата, после излезе с уверена стъпка. Един човек, който напълно владееше себе си, ситуацията, и манастира.

Бовоар се обърна към Гамаш.

— Какво беше това?

— Честно казано, нямам представа.

— Добре ли сте?

— Много добре, благодаря.

— Дърт, отвратителен, безсрамен, разярен егоист? Д.О.Б.Р.Е.?

— Мисля, че това описание подхожда повече на господин комисаря — усмихна се Гамаш и двамата тръгнаха по коридора, към Светия храм и столовата.

— Дошъл е тук, за да ви каже това?

— Не, според него е дошъл да помогне. Освен това е взел със себе си доклада от аутопсията и резултатите от лабораторията.

Гамаш разказа на Бовоар какво пише в докладите. Бовоар вървеше и слушаше. После спря и се обърна към Гамаш, изпълнен с гняв.

— Знаел е какво пише в доклада, че оръдието не е никакъв камък, но не ни го е казал веднага? Какъв е този театър?

— Не знам. Но трябва да насочим вниманието си към убийството и да не позволяваме комисарят да ни разсейва.