Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 119
Перейти на страницу:

Добре дошъл на Таймс Скуеър.

Таймс Скуеър е пагубен за всяко едно от сетивата, включително обонянието и вкуса. Всичко се движи и се върти, и на човек му се иска да накара целия площад да изпие едно огромно успокоително хапче.

И там, редом до Спайдърмен, Елмо, Мики Маус, Баз Светлинна година и Олаф от „Замразеното кралство“, стоеше Голямата Синди, в целия си блясък. Туристите се редяха на опашка, за да се снимат с Батгърл.

— Те ме обожават, господин Болитар! — извика Голямата Синди.

— Кой не би?

Голямата Синди се изкикоти и се фръцна така, че Мадона от времето на „Vogue“ би й завидяла. Един японски турист й предложи пари, след като се снима с нея, но Голямата Синди отказа да ги вземе.

— О, не, не бих могла, драги господине.

— Сигурна ли сте? — попита туристът.

— Това е благотворителност.

Тя се наведе леко към него:

— Ако исках да ми плащат, за да нося този костюм, щях още да се предлагам на улицата.

Туристът бързо се отдалечи.

Голямата Синди погледна Майрън.

— Шегувах се, господин Болитар.

— Знам.

— Никога не съм се предлагала на улицата.

— Радвам се, че ми каза.

— Но пък с този костюм парите валяха около пилона.

— Аха — каза Майрън, без никакво желание да мисли точно за това.

— В „Кожа и Дантела“, спомняш ли си?

— Помня, да.

— Е, да, понякога, когато някой искаше да му потанцувам в скута, нещата наистина отиваха по-надалече, ако се сещате какво имам предвид.

— Сетих се — бързо каза Майрън. — И да, къде е Патрик? Имаш ли някаква нова информация?

— Младежът Патрик се измъкна незабелязано от дома си преди два часа — каза Голямата Синди. — Измина пеша километър и половина в посока центъра на града и се качи на автобус 487. Проверих маршрута му. Последната спирка на автобус 487 е на централна автогара в Ню Йорк. Качих се на колата си и пристигнах преди автобуса. Изчаках го да слезе и го проследих дотук.

— Къде тук? — попита Майрън.

— Не се обръщай веднага, защото ще се издадеш.

— Добре.

— Патрик стои точно зад теб, между музея с восъчни фигури на Мадам Тюсо и увеселителния музей на Рипли.

Майрън почака малко. После каза:

— Сега може ли да погледна?

— Обърни се, но бавно.

Майрън го направи. Патрик стоеше на 42-ра улица и беше нахлупил ниско над очите си бейзболна шапка. Беше прегърбил раменете си така, сякаш се опитваше да изчезне.

— Разговарял ли е с някого? — попита Майрън.

— Не — отговори Голямата Синди. — Господин Болитар?

— Да?

— Имаш ли нещо против да позирам за още няколко снимки, докато чакаме? Публиката го изисква от мен.

— Давай смело.

Майрън продължи да наблюдава Патрик, но освен това му беше трудно да откъсне поглед от Голямата Синди, която изцяло се раздаваше на тълпата. Трийсет секунди след като се върна отново в действие, опашката от желаещи да се снимат с нея беше толкова дълга, че Голият Каубой започна да я гледа подозрително. Тя хвърли поглед към Майрън. Майрън вдигна и двете си ръце с вирнати палци.

Простата и ужасна истина беше, че много често беше трудно човек да види нещо друго, освен размерите на Голямата Синди. Ние, като общество, имаме много предразсъдъци, но сред ближните ни рядко се среща някой, когото сме склонни да дамгосаме повече и към когото да проявим по-малко великодушие от онези, които наричаме „едри“ жени. Голямата Синди беше съвсем наясно с това. Веднъж беше обяснила причината за своето фриволно поведение, ако можем да го наречем така: „Предпочитам на лицата им да се изписва шок, отколкото съжаление. Предпочитам да ме смятат за нахакана или скандална, отколкото за свита и изплашена“.

Майрън се обърна с лице към музея на Рипли точно когато една тийнейджърка се приближи до Патрик.

„Коя е тази, по…?“

Майрън си спомни, че Мики и Ема му бяха разказали как Патрик твърдял, че си има приятелка. Но ако е живял като пленник в Лондон, как би могъл да познава някого в Ню Йорк?

Добър въпрос.

Патрик и момичето се прегърнаха бързо и неловко, после влязоха в музея на Рипли. Голямата Синди вече беше застанала до Майрън. Когато Майрън се насочи към гишето за билети, Голямата Синди го спря.

— Той те познава — припомни му тя.

— Ти ли ще влезеш?

Голямата Синди посочи към една табела с показалеца си, голям колкото франзела.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)