Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 119
Перейти на страницу:

— Виж какво пише там: „Добре дошли в света на необикновеното“. Има ли някой по-подходящ от мен, който да влезе вътре?

Трудно беше да се спори с това.

— Ти чакай на изхода — каза тя. — Ще ти пиша какво става.

Майрън стоя на улицата около час, като наблюдаваше минувачите. Обичаше да наблюдава минувачите. Великолепните гледки на залези, вода и зеленина са прекрасни, мислеше си той, но след известно време се превръщат в нещо, на което почти не обръщаш внимание. Но ако застанеш някъде, където можеш да наблюдаваш как хората минават покрай теб — хора от всяка раса, пол, размер, форма, религия, език и каквото се сетиш още, — това никога няма да ти омръзне. Всеки човек е цяла вселена — един цял живот, мечта, тъга, радост, изненада, прозрение, история с начало, среда и край — дори само когато минава покрай теб на улицата.

Телефонът му избръмча, когато пристигна съобщението от Голямата Синди: „СЕГА ИЗЛИЗАТ“.

Голямата Синди винаги пишеше с големи букви.

Патрик излезе с наведена глава. Тийнейджърката беше до него. Голямата Синди се показа зад тях.

Тийнейджърката леко целуна Патрик по бузата. После Патрик тръгна на запад, за да излезе от Таймс Скуеър. Момичето тръгна на изток. Разделяха се. Голямата Синди погледна Майрън за инструкции. Майрън посочи към Патрик. Голямата Синди кимна и тръгна след него. Майрън се сля с човешкия поток и тръгна след момичето.

Тя зави наляво и тръгна нагоре по Седмо Авеню. Майрън я последва. Тя стигна чак до 59-а улица и зави надясно, по авеню „Сентръл Парк“. Подминаха хотел „Плаза“ и завиха на север по Пето Авеню. Тийнейджърката крачеше равномерно и уверено, без никакво колебание. Майрън заключи, че е минавала по този път и преди, така че вероятно живее в Ню Йорк.

Майрън Болитар, Повелителят на умозаключенията. Моля, не го съдете заради дарбите му.

Момичето зави на изток по 61-ва улица. Когато прекоси Парк Авеню, Майрън я видя да бърка в чантата си и да изважда ключовете си. Къщата пред нея имаше ограда от ковано желязо. Тя си отключи. После слезе по две стъпала и изчезна навътре.

Къща до Парк Авеню, замисли се Майрън. Момичето сигурно идваше от заможно семейство.

Ето го отново: Майрън Болитар, Повелителят на умозаключенията. Нима няма да кърви, ако го раниш?

Той постоя отвън и обмисли следващия си ход. Първо писа на Голямата Синди. „Нещо ново?“

Голямата Синди: „ПАТРИК СЕ КАЧИ НА АВТОБУСА. ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ СЕ ПРИБИРА ВКЪЩИ“.

Майрън: „Остави на мен да бъда Повелителя на умозаключенията, ако обичаш“.

Голямата Синди: „МОЛЯ?“.

Майрън: „Няма значение“.

Той впери поглед във вратата — с надеждата, че ще се отвори и ще може да…

Ще може да… какво?

Да се приближи до тийнейджърката, както си върви по улицата, и да я попита какви са отношенията й с момчето, с което преди малко е посетила увеселителния музей на Рипли? Майрън не беше полицай. Не можеше да се легитимира по абсолютно никакъв начин. Щеше просто да бъде съмнителен мъж на средна възраст, който иска да разговаря с едно младо момиче. Не знаеше името й. Не знаеше нищо за нея.

Не, точно сега, това би бил грешен ход.

Той взе телефона си и се обади на Есперанца.

— Какво става?

— Имам адрес до Парк Авеню.

— Ами, браво на теб. Аз живея в едностаен в Хобоукън.

— Забавна си — каза Майрън.

— Да, нали? Кажи ми адреса.

Майрън й го каза.

— Проследих една тийнейджърка дотук.

— Не си ли сгоден?

— Ха-ха. Срещна се с Патрик. Трябва да разбера коя е.

— Заемам се.

Когато приключи разговора, телефонът му иззвъня. На екрана видя изписано името на Териса.

Той отговори на обаждането с думите:

— Здрасти, красавице.

— Господи, колко те бива в свалките.

— Нали?

— Не — каза Териса. — Всъщност мисля, че си толкова дяволски секси точно защото изобщо не те бива. Познай какво стана?

Майрън тръгна в обратната посока. Беше оставил колата си на един претъпкан паркинг до Таймс Скуеър.

— Какво?

— От телевизионната компания ме върнаха вкъщи с частния им самолет.

— Еха, голямата работа.

— Току-що кацнах на „Титърбъро“.

— Дадоха ли ти работата? — попита той.

— Скоро ще ми кажат.

Майрън спря на ъгъла. Дали да отиде пеша до колата си, или да си хване такси?

— Това означава ли, че отиваш към апартамента?

— Да.

— Прави ли ти се нещо мръснишко? — попита той.

— Еха, връщам си думите назад. Страшно те бива в свалките.

— Това „да“ ли е?

— Това е едно много твърдо „да“.

— Няма как да ме видиш — каза Майрън, — но вече тичам към колата.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)