Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 119
Перейти на страницу:

Кларк сведе глава.

А междувременно, помисли си Майрън, си просто дете.

Майрън не беше сигурен дали това беше най-правилното нещо, което можеше да направи, но в крайна сметка отпусна ръка на рамото на момчето.

— Благодаря ти — каза Майрън.

— За какво?

— Че сподели това с мен. Трябва да е било кошмарно.

— Беше — каза Кларк, — но не това искам да изтъкна. Тя ми помогна.

— Франческа.

Кларк кимна.

— Имах си някой, който не просто казваше, че разбира. Имах си някой, който разбираше напълно.

— Защото тя е преживявала същото.

— Точно така.

— И — каза Майрън — обратното. Тя също си е имала някого.

— Да, предполагам. Разбирате ме, нали?

Приятелство, споено от страданието — може би най-стабилното приятелство от всички.

— Разбира се.

— Първо на Франческа казах за сексуалната си ориентация — още преди да споделя с родителите си, — но тя, разбира се, вече знаеше. Можехме да си говорим за всичко.

— Имал си късмет, че е била до теб.

— Не можете да си представите, господин Болитар.

Майрън изчака, преди да зададе следващия си въпрос.

— А сега, когато нейният брат отново си е вкъщи?

Кларк не каза нищо.

— Сега, когато нейният брат отново си е вкъщи, а твоят не — продължи Майрън. — Отношенията ви промениха ли се?

Той каза с тих глас:

— Франческа я няма.

— Къде е?

— Вкъщи си е, предполагам.

— Мислех, че снощи си я докарал до тук.

— Кой ви каза това? — почти рязко попита той.

После добави:

— Да, вярно. Племенникът ви. Той беше в къщата.

Майрън не каза нищо.

— Вижте, имаше купон в едно от общежитията. Знам, че това звучи глупаво, като се има предвид, че брат й отново е вкъщи. Напоследък тя се чувстваше доста объркана. Напрегната. В смисъл, не ме разбирайте погрешно, тя е в пълен възторг. Не смееше дори за миг да се отдели от Патрик. Поне първоначално. Но може би сега започва да й идва в повече, разбирате ли какво искам да кажа?

— Разбира се — каза Майрън. — Това е напълно естествено.

— И така, тя ми написа съобщение да отида да я взема.

— И ти си я докарал тук?

— Да. Отидохме на купона. Беше лудница, но нищо, което да не сме виждали и преди. И двамата пихме. Може би малко повечко, не знам. Както и да е, в един момент тя започна да откача.

— В какъв смисъл да откача?

— Започна да плаче. Попитах я какво не е наред, но тя просто поклати глава. Опитах се да я успокоя. Заведох я навън, не знам, да глътне малко свеж въздух. Вместо това, тя се разплака още повече.

— Каза ли нещо?

— Само повтаряше през сълзи, че не било правилно, че не било честно.

— Кое не е честно?

Кларк сви рамене.

— Че нейният брат се е върнал, а моят не.

Мълчание. После:

— Ти какво каза?

— Казах й, че се радвам за нея. Казах й, че завръщането на Патрик у дома е добра новина и че все още можем да открием и моя брат. Но тя просто продължи да плаче. После каза, че трябва да отиде да види брат си. Сякаш просто за да се увери, че той е добре. За да се убеди, че всичко това не е просто някакъв сън. Аз я разбирам, а вие?

— Напълно.

— Преди постоянно сънувах подобни сънища. Как Рийс си е вкъщи, сякаш никога не е изчезвал. Затова й казах, че ще я закарам, но в същия момент пред къщата спря една кола на „Убър“. Тя се качи и каза, че скоро ще ми се обади.

— Направи ли го?

— Не. Но това беше само преди няколко часа. Уверявам ви, господин Болитар. Тя не знае нищо.

* * *

Нямаше смисъл да отива до дома на семейство Мур и да разпитва Франческа. Нанси или Хънтър просто щяха да му забранят. Освен това Майрън имаше други планове.

Когато спря колата, баща му го чакаше на моравата. Двамата отидоха да закусят в „Епес Есен“, деликатесен магазин и ресторант с „автентична еврейска кухня“ (според брошурата), който се намираше в другия край на града. Майрън и баща му си поръчаха едно и също — прочутия сандвич „Слопи Джо“. Много хора си мислят, че „Слопи Джо“ са онези сандвичи от училищната лавка, натъпкани с мляно месо и доматен сос. В „Епес Есен“ приготвят автентичен „Слопи Джо“ — огромен сандвич с ръжен хляб на три пласта, с руски сос, зелева салата с майонеза и поне три вида месо — в случая пуешко, пастърма и осолено говеждо.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)