Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 119
Перейти на страницу:

Баща му погледна в чинията си и кимна одобрително.

— Ако Господ правеше сандвичи…

— Това би трябвало да бъде рекламният девиз на „Епес Есен“ — съгласи се Майрън.

Когато приключиха със закуската, те платиха сметката, качиха се в колата и пристигнаха в гимназията тъкмо когато момчетата излизаха за загрявка. Мики беше в средата на групичката. Отборът му щеше да бъде домакин на мач срещу най-големия им противник, гимназията „Милбърн“.

— Помниш ли как играхте срещу тях в последната ти година в гимназията? — попита баща му.

Майрън се усмихна.

— О, да.

Отборът на Майрън имаше само една точка преднина и пред един от играчите на „Милбърн“ се откриваше възможност да отбележи точно в последните две секунди преди края на играта. Той се стрелна, готов да вкара победоносния кош и в този момент Майрън му направи чадър и успя да заклещи топката между ръба на коша и таблото, така че времето изтече. Играчите на „Милбърн“ се развикаха, че е имало нарушение — трудно е да се каже дали беше така, или не, — но съдията не се намеси. И до ден-днешен, когато Майрън срещнеше някой от играчите на „Милбърн“, които бяха участвали във въпросния мач, те всеки път шеговито се оплакваха как съдията не е отчел нарушението.

Ах, този баскетбол.

В салона се беше събрала доста публика за това дерби. Някои хора сочеха с пръст и прошепваха нещо, докато Майрън минаваше покрай тях. Добре дошъл на местната знаменитост на училищния баскетбол. Някои от тях се приближиха, за да го поздравят — някогашни учители, някогашни съседи, онзи тип хора, които продължават да ходят на мачовете дори когато децата им вече не играят в тях.

От мястото си до линията за наказателен удар Мики ги забеляза и помаха с ръка, за да ги поздрави. Баща му — или в случая на Мики, дядо му — също помаха. После започна да се изкачва покрай скамейките. Баща му винаги сядаше на последния ред. Не искаше да бъде център на вниманието. Той никога не викаше, не подканяше, не „съветваше“, не критикуваше съдията, не се вайкаше, не се оплакваше. Понякога само ръкопляскаше. Ако се развълнуваше силно по време на важен мач, ако Майрън вкараше някой важен кош, можеше да каже „Добро подаване, Боб“ или нещо подобно, така че да поздрави друг от отбора. Баща му никога не викаше за собствения си син. Просто така стояха нещата.

— Ако трябва да те възхвалявам, за да знаеш, че се гордея с теб — каза веднъж бащата на Майрън, — значи някъде съм сгрешил.

Като човек, който никога не пропуска възможността да се разчувства, Майрън започна да си припомня отдавна отминалите дни, когато самият той се беше разгрявал на едно такова игрище, беше оглеждал салона и беше виждал баща си да се изкачва по стъпалата по две наведнъж. Не и днес, разбира се. Днес баща му се движеше по-внимателно и някак тромаво. Често спираше да си почине. Лицето му се изкривяваше от болка и той се задъхваше. Майрън протегна ръка, за да му помогне, но баща му поклати глава.

— Чувствам се чудесно — каза той. — Просто коляното се обажда.

Но не изглеждаше чудесно.

— Добре, татко.

Те седнаха на най-горния ред, само двамата.

— Тук горе ми харесва — каза баща му.

Майрън кимна.

— Майрън?

— Да?

— Добре съм.

— Знам.

— Майка ти и аз остаряваме, това е всичко.

Тъкмо там е проблемът, искаше да каже Майрън. Той разбираше всичко — всяко нещо с времето си, всичко тече, земята се върти, кръговратът на живота — но това не означаваше, че трябва да му харесва.

Чу се предупредителният сигнал. Играчите спряха да загряват и се отправиха към скамейките си. Мъжът на микрофона започна, както гласи правилникът на всяка гимназиална баскетболна среща в Ню Джързи, да чете щатските правила за спортсменско поведение:

— „Не се толерират враждебни изказвания или действия между съперниците и треньорите. Включително подигравки, провокации и ругатни, насочени към съперниците, както и всякакви подигравателни думи и действия или такива, които целят да злепоставят съперниците. Всякакви устни, писмени и физически действия, насочени срещу нечия раса, пол, етнически произход, недъг, сексуална ориентация или религия, няма да бъдат толерирани, биха могли да доведат до дисквалифициране на играча и може да доведат до наказания за целия му отбор. В случай на подобен коментар моментално ще бъде отсъдено наказание. Инструктирани сме да не предупреждаваме предварително. Ваша е отговорността да припомните тези правила на своя отбор.“

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)