Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 119
Перейти на страницу:

Гърдите му започнаха да се свиват конвулсивно и сълзите започнаха да се стичат по лицето му.

— И към Рийс.

Чик се разрида. Истински. Без преструвки, без да се прикрива. Човече, каза си Майрън. Дръж се, не се разсейвай, но не забравяй: този човек се опитва да открие изгубения си син.

Когато Чик отново се съвзе, Майрън го попита:

— Защо си разменяхте съобщения, Чик?

— Не бяхме любовници.

— Тогава защо?

— Щяхме да станем. Там е работата. Не го направихме. Но щяхме.

— Мислех, че обичаш съпругата си.

— Ти не си женен, нали, Майрън?

— Сгоден съм.

Чик избърса сълзите си. Насили се да се усмихне, но не от радост.

— Нямаме време да навлизаме в темата. Но си достатъчно голям, за да знаеш, че животът не е черно-бял. Живеем в сивото. Остаряваме, замисляме се, че ще умрем, и посягаме към нещо различно, макар и глупаво. Това направихме и ние. Нанси и аз. Започнахме да флиртуваме. Започнахме да си правим планове просто защото така се случват нещата. Както всичко останало в този ужасен свят, става все по-трудно, а не по-лесно. После стигаш до мига, в който или действаш, или то просто замира.

— И какво се случи, Чик?

— Замря.

— Не направихте съвсем нищо?

— Спряхме навреме.

Майрън помисли над това.

— Кой спря?

— Взаимно.

— Никога не е взаимно, Чик.

— И двамата полека го започнахме — каза той. — А после и двамата полека се отдръпнахме.

— Кога?

— Моля?

— Кога и двамата полека се отдръпнахте?

— Не знам.

— Колко време, преди синът ти да изчезне?

— Казах ти. Това няма нищо общо със случилото се.

— Колко време?

— Казах ти. Не знам.

— А защо се страхуваше толкова да кажеш на някого?

— Не исках Брук да разбере.

— Наистина ли? Дори тогава? Детето ти изчезва, а ти се тревожиш за нещо такова? Искам да кажа, че си излъгал полицията заради някакъв флирт.

— Не ставаше дума само за мен и моето семейство.

— А и за семейството на Нанси Мур?

— Виж, опитай се да разбереш нашата гледна точка. Представи си, че бяхме казали на полицията. Нали? Представи си, че бяхме разказали всичко на полицията. Какво щеше да се случи?

Майрън не си направи труда да отговори.

— Разбираш защо не казахме нищо. Кой щеше да ни повярва? Откриват съобщенията и ние казваме: „А, да, за малко да станем любовници“. Нали не мислиш, че полицията щеше да ни повярва? И без това вече бяха започнали да ни разпитват сериозно. Ако си бяхме признали, че почти сме били любовници, те щяха да спрат да се занимават с всичко друго. А сега, ако Брук разбере…

Очите на Чик отново започнаха да се пълнят със сълзи.

— Това ще ни довърши, разбираш ли? Моля те. Нищо друго не ми остана.

Майрън се опита да не обръща внимание на болката, изписана на лицето му.

— Значи, Брук така и не разбра?

— Не.

— Ами Хънтър?

— Той също. Не разбираш ли? Ако тогава си бяхме признали, когато всички бяхме толкова изнемощели, когато отношенията ни бяха толкова обтегнати, това щеше да съсипе всички ни. Никога нямаше да го преодолеем.

— Но Хънтър и Нанси, така или иначе, не са го преодолели, нали?

Той поклати глава.

— Това нямаше нищо общо със случилото се между нея и мен.

— Откъде знаеш, Чик? Откъде можеш да бъдеш сигурен?

Глава 28

Майрън отвори вратата на апартамента, като се опита да си върне настроението, което всъщност не го тревожеше наистина. В крайна сметка сексистко или не, той си беше мъж. Мъжете са изключително постоянни, когато става дума за тази част от живота им. Дами, нека ви подшушна една от тайните на съблазняването: не се иска много, за да предразположите своя мъж. И вие го знаете. Чели сте всички онези статии в женските списания за това как да съблазните един мъж, как ви трябват масажни масла или свещи, или музика, за да го предразположите. Мъжете, за добро или лошо, не са толкова сложно устроени. Ето ви две кратки статии как да съблазните мъжа: „Попитайте го дали иска да правите секс“. И: „Кажете: „Да, това звучи чудесно“.

При тази мисъл той се усмихна, вече възвърнал настроението си, после влезе в апартамента и видя, че си имат компания.

Там беше Есперанца.

— Извинявай, че ти спъвам свалката — каза тя.

За момент Майрън не й обърна внимание и взе Териса в обятията си. Двамата просто стояха прегърнати. Това беше всичко. Една обикновена, плътна прегръдка. Майрън затвори очи. Териса го придърпа още по-близо до себе си.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)