Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 119
Перейти на страницу:

— Помагате на околните да бъдат по-добри.

Майрън не каза нищо. Лицето на племенника му изглеждаше по онзи начин, който Майрън познаваше толкова добре. В това да си на игрището има нещо дзен, едно затишие пред буря, една яснота, една съсредоточеност, сякаш можеш да забавиш времето. В този момент Майрън видя как Мики стрелва поглед наляво. После спря за секунда. Майрън проследи погледа на Мики, за да види какво беше предизвикало тази реакция у него.

Ема беше влязла в салона.

Тя присви очи и огледа скамейките. Майрън й помаха. Тя кимна в знак, че го е видяла, и тръгна към него. Майрън се изправи и тръгна към нея. Когато се срещнаха, той я попита:

— Какво има?

— Нещо за Патрик — каза тя. — По-добре ела с мен.

* * *

Ема не го заведе далече — просто отидоха в кабинета на домакина, в основната сграда на гимназията. Тя отвори вратата и я задържа, за да влезе Майрън. Той прекрачи прага на стаята и разпозна хлапето зад бюрото.

— Здравейте, господин Болитар!

Наричаха го Спун, „Лъжичката“. Мики му беше измислил този прякор, въпреки че Майрън не беше сигурен каква точно е причината. Бащата на Спун беше домакинът на гимназията, което обясняваше достъпа на Спун до това помещение. Кабинетът беше малък, подреден и пълен с идеално поддържани растения.

— Нали ти казах да ме наричаш Майрън?

Хлапето се завъртя заедно със стола си, така че да гледа към Майрън. В джобчето на ризата си не носеше предпазител за химикалки, но изглеждаше като хлапе, което би трябвало да го прави. Спун бутна очилата си в стил Хари Потър с един пръст нагоре по носа си.

После дяволито се усмихна на Майрън.

— Знаеш ли онези лепенки, дето ги слагат на плодовете в супермаркета?

Ема въздъхна.

— Не сега, Спун.

— Знам ги, разбира се — каза Майрън.

— Отлепваш ли ги от кората, преди да изядеш плода?

— Да.

— Знаеш ли — продължи Спун, — че тези лепенки могат да се ядат?

— Не знаех.

— Ако не искаш, не е нужно да ги отлепваш. Дори лепилото се яде.

— Благодаря за информацията. Затова ли трябваше да дойда?

— Не, разбира се — каза Спун. — Трябваше да дойдеш, защото мисля, че Патрик Мур всеки момент ще излезе от дома си.

Майрън се приближи до бюрото.

— Кое те кара да мислиш така?

— Преди малко приключи да разговаря с някого през лаптопа си по „Скайп“.

Спун се облегна назад в стола си.

— Знаеш ли, че централата на компанията „Скайп“ се намира в Люксембург, Майрън?

Ема завъртя очи към тавана.

— С кого говори Патрик по „Скайп“? — попита Майрън.

— Това не знам.

— За какво си говориха?

— Това също не знам. Програмата, която моята прекрасна сътрудничка — той посочи към Ема, която изглеждаше така, сякаш иска да го изрита — инсталира на компютъра му, може единствено да отразява написаното на клавиатурата. Може да записва — или да регистрира, ако предпочиташ, — когато някой започне да натиска копчетата на клавиатурата. Затова успях да видя, че Патрик Мур е влязъл в „Скайп“. Но не успях, разбира се, да чуя какво са си говорили.

— Тогава защо мислиш, че скоро ще излезе от къщата си? — попита Майрън.

— Проста дедукция, приятелю мой. Веднага щом приключи с разговора, Патрик Мур — или човекът, който използва неговия компютър — посети уебсайта на автогарата в Ню Джързи. Доколкото успях да разбера, той проверяваше разписанието на автобусите, които пътуват за Ню Йорк.

Майрън погледна часовника си.

— Преди колко време се случи това?

Спун погледна сложния часовник на китката си.

— Преди четиринайсет минути и единайсет, дванайсет, тринайсет секунди.

Глава 27

По причини, които Майрън никога не успя да проумее, Голямата Синди беше изключително добра в това да следи хората. Може би защото беше толкова очевидна, защото с външния си вид така се натрапваше, че човек никога не я забелязваше наистина, нито пък подозираше, че тази жена, облечена с прилепнал лилав костюм на Батгърл, е възможно да го следи. Костюмът й, който донякъде приличаше на уголемен вариант на онзи, с който Ивон Крейг беше участвала в стария телевизионен сериал „Батман“, беше толкова впит в тялото й, че по-скоро приличаше на обвивка на наденица.

Точно днес обаче нейният тоалет се сливаше с обстановката — по един доста специфичен начин. Майрън забеляза Голямата Синди в мига, в който пристигна на Таймс Скуеър. И така: припомни си всяко клише, което си чувал за Таймс Скуеър, събери ги на едно място, подреди ги клише върху клише — за талазите от човешки тела, за безбройните автомобили и свръхогромните билбордове, за оживелите екрани и неоновите светлини. После вземи всичко, което си представяш към този момент, и го умножи по десет.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)