Дом [bg]

— И ти я познаваш?

Майрън кимна.

— Бегло.

— Кой е бащата?

— Не знам.

Баща му се заоглежда наоколо.

— Учудвам се, че Ема не е тук.

Двамата притихнаха, защото играта започна. Майрън се наслаждаваше на всяка изминала секунда. Да седи с баща си във физкултурния салон и да гледа как племенникът му се справя блестящо в играта, която Майрън толкова силно обичаше — беше простичко и примитивно, и блажено удоволствие. Мъката се беше стопила. Липсваше му, разбира се, но времето му отдавна беше минало — а какво удоволствие му доставяше само да гледа как племенникът му се наслаждава на преживяването.

Гледката леко просълзи Майрън.

В един момент, след като Мики се завъртя със скок, баща му поклати глава и каза:

— Наистина е добър.

— Така е.

— Играе като теб.

— По-добър е.

Баща му се замисли над това.

— Времената са други. Може и да не стигне толкова далеч като теб.

— Хмм — каза Майрън. — Кое те кара да мислиш така?

— Как да кажа…? — започна баща му. — За теб, баскетболът беше всичко.

— Мики също е доста отдаден.

— Без съмнение. Но за него не е всичко. Има разлика. Нека ти задам един въпрос.

— Добре.

— Ако се замислиш над това, колко силно искаше да победиш, какво би си казал сега?

Мики отне топката. Тълпата нададе радостен вик. Майрън не се сдържа и се усмихна.

— Може да се каже, че бях леко вманиачен.

— Беше важно за теб.

— Адски важно — съгласи се Майрън.

Баща му повдигна едната си вежда.

— Твърде важно?

— Сигурно, да.

— Но това е едно от нещата, които те отличават от другите талантливи играчи. Този… „копнеж“ би било твърде слаба дума. Тази нужда да побеждаваш. Тази целеустременост. Заради нея беше най-добрият.

Уин беше казвал нещо подобно на Майрън, докато играеше в отбора на „Дюк“: Когато се състезаваш, сякаш не си на себе си…

— Но сега — продължи баща му — можеш да гледаш на нещата от друг ъгъл. Преживявал си трагедии и радости, които са те научили, че в живота има и по-важни неща от баскетбола. А Мики… не ме разбирай погрешно, но на Мики му се наложи да порасне твърде бързо. Вече е преживял повече трагедии, отколкото му се полагат.

Майрън кимна.

— Той вече може да гледа на нещата от друг ъгъл.

— Именно.

Чу се предупредителният сигнал, край на първата четвърт. Отборът на Мики водеше с шест точки.

— Кой знае — каза Майрън. — Може би мъдростта ще направи от него дори по-добър играч. Може би погледът от друг ъгъл е по-полезен от целеустремеността.

Това се хареса на баща му.

— Може и да си прав.

Те се загледаха как съотборниците на Мики се разпръскват и вкарват топката в игра, за да започне втората четвърт.

— Ненавиждам спортните метафори — каза баща му, — но и двамата научихте на игрището нещо много важно, което ви помага в живота.

— Какво е то?

Баща му кимна с глава към игрището. Мики се спусна към средата на полето, примами към себе си един от защитниците и подаде на свой съотборник, който с лекота вкара кош.