Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 119
Перейти на страницу:

Есперанца каза:

— Ъъ, значи, имаме десет минути, ако искате да почакам отвън.

Двамата отпуснаха прегръдката си и продължиха да се държат за ръце.

Майрън повдигна едната си вежда.

— Цели десет минути?

— Охо — каза Териса, — даже и време за предварителна любовна игра.

— Колко сте сладки двамата — каза Есперанца с глас, който издаваше, че изобщо не мисли така. — Знаете ли колко не е дразнещо да си около лудо влюбени хора? Точно толкова.

— Ще ни кажеш ли защо си тук? — попита я Майрън.

— Сдобих се с информацията за адреса по-бързо, отколкото може би ти се искаше. Къщата е собственост на Джеси и Минди Роджърс. Богаташи. Бащата се занимава с инвестиционни фондове. Майката гради дипломатическа кариера. Имат шестнайсетгодишна дъщеря на име Тамрин.

— Защо тогава имаме само десет минути?

— Защото тя е на летен стаж в новинарската емисия на „Фокс“, на Авеню ъф дъ Америкас и 48-а улица. Сградата на „Нюс Корп“, както общо взето всяка огромна сграда в Манхатън, има охрана и се влиза с пропуск. Десетчасовата й смяна започва в два следобед и ако отидем сега…

— Може би ще успеем да разговаряме с нея, преди да влезе вътре.

— Точно така.

Майрън погледна Териса.

— Ще ме чакаш ли?

— Предпочитам, пред това да започна без теб.

— Не съм много сигурна — обади се Есперанца.

Двете жени се засмяха. Не и Майрън.

— Да тръгваме — каза той.

* * *

Майрън и Есперанца стояха пред високата сграда в Манхатън, когато той най-сетне попита:

— Какво има?

— Том вече иска да обсъдим споразумението за попечителство над Хектор.

— Ей, това е страхотна новина.

Есперанца просто го изгледа.

— Недей така.

— Как?

— Сега ще ме лъжеш ли?

— С пръст не съм го пипнал, заклевам се.

— Какво направи?

— Просто отидох да го видя.

— Както Уин обича да прави ли?

— Не, не съм се доближавал до апартамента му.

— Тогава къде?

— Пред един нощен клуб — каза Майрън. — Знаеш ли, че бившият ти съпруг вече се разхожда с кокче на главата? Над четиридесет е, нали?

— Не отклонявай темата. Какво си направил?

— Вежливо го подканих да се помири с теб.

— Това не би било достатъчно, за да убеди Том.

— Може и да съм споменал, че Уин се е върнал.

Есперанца опита да сдържи усмивката си при мисълта за лицето на Том, когато е чул това.

— Не трябваше да го правиш, без да ми казваш.

— Извинявай.

— Доста е снизходително, нали знаеш?

— Не ми беше това целта.

— Може би освен това е и леко сексистко — каза Есперанца. — Ако Том беше жена, щеше ли да го заплашиш по същия начин?

Майрън отвори уста, затвори я и разпери ръце.

— Споменах ли, че се разхожда с кокче на главата?

Тя въздъхна.

— Добре, добре, не мога да споря с това.

Двамата стояха и чакаха.

— Спомняш ли си, когато ме попита защо не съм казал нищо, преди да се омъжиш за Том?

— Беше преди няколко дни. Понякога си спомням какво се е случило дори преди цяла седмица.

— Казах ти, че съм мислел, че не ми влиза в работата да се намесвам. Помниш ли ти какво ми отговори?

Есперанца кимна и цитира самата себе си: „А тогава на кого му влиза в работата?“.

— Точно така — каза Майрън. — Няма да повторя тази грешка.

В този момент той видя тийнейджърката, с която Патрик Мур се беше срещнал на Таймс Скуеър. Майрън направи знак с ръка на Есперанца. Тя му кимна в отговор. Вече се бяха разбрали да се приближат към нея заедно, защото си мислеха, че може би мъж и жена биха изглеждали по-безобидно, но и по-aвторитетно.

Есперанца започна:

— Тамрин Роджърс?

Тя спря, погледна Майрън и после отново Есперанца.

— Да.

— Казвам се Есперанца Диас.

— Аз съм Майрън Болитар.

— Имаш ли нещо против да ти зададем няколко въпроса?

Тя отстъпи крачка назад.

— Ченгета ли сте?

— Не, в никакъв случай — каза Есперанца.

— Аз съм на шестнайсет години — отговори Тамрин Роджърс. — Не си падам особено по разговорите с непознати. Така че… ами, довиждане.

Есперанца погледна Майрън. И двамата мислеха едно и също. В случая любезностите нямаше да им помогнат. Майрън започна направо.

— Днес те видях — каза той.

— Моля?

— На Таймс Скуеър. Преди няколко часа. Видях те.

Устните на Тамрин Роджърс се свиха в малка окръжност.

— Следите ли ме?

— Не. Следях Патрик.

— Кого?

Есперанца се включи:

— Момчето, с което си се срещнала днес.

— Той не е… — Тя не довърши и отстъпи с още една крачка назад. — С никого не съм се срещала.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)