![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
ЧЕРИЛ: „По дяволите… Знаех си го, знаех, че ще го направят“.
МЪРИ: „Бойд!“
БОЙД: „Снимам… снимам“.
ЧЕРИЛ: „Това мога да го запиша, Мъри, но водата ще му види сметката. Не мога да филтрирам проклетата вода… Нищо няма да стане“.
МЪРИ: „Нищо ли не хващаш?“
ЧЕРИЛ: „Откъслеци… тук-там… О, почакай. Те са зад ония… колони… мога да хващам звука само ако са на открито, под арките. Те ту влизат, ту излизат от арките“.
МЪРИ: „Бойд“.
БОЙД: „Същото е и тук. Снимам, но те непрекъснато се появяват и изчезват от погледа“.
МЪРИ: „Той как изглежда?“
БОЙД: „Това е един стар мъж“.
МЪРИ: „Стар ли?“
БОЙД: „Ами, трябва да е на петдесет или към шейсет“.
МЪРИ: „Дявол да те вземе, хлапе“.
Мъри ги чуваше как се смеят.
Бъртъл и спътникът му се движеха напред-назад през цялото време, докато бяха при фонтана. Според часовника на Мъри срещата траеше трийсет и две минути. Разхождаха се трийсет и две минути напред-назад под забуления полукръг на бодната завеса и през това време Черил ругаеше на пресекулки, а Бойд казваше: „Хванах ги… хванах ги…“ всеки път, когато двамата заставаха под някоя от римските арки.
Изведнъж, без какъв то и да е жест, че са свършили разговора си, те се разделиха и излязоха от противоположни страни на фонтана.
ЛИ: „Мъри. Този тип се насочва надолу по склона към кола на петдесетина ярда пред мен. Да тръгна ли с него?“
МЪРИ: „Това не влиза в задачата, хлапе. Но знаеш ли какво. Потегли след него и после тръгни към паркинга на оня шантав ресторант в Уестхаймър. Запомни номера на колата. Добре, приятели. Внимание, потегляме“.
След три минути отново съгласуваха движенията си.
ЛИ: „Мъри. Съжалявам, не знам как стана, май че го изпуснах“.
МЪРИ: „вероятно“.
31.
Пола седеше на пасажерското място и с фенерче се опитваше да открие адреса на Валери Хийт по картата, докато Нюман шофираше. Пътуваха на юг от града, към Галвестън. Изглежда и Хийт, и Шек живееха в една и съща посока, в най-крайния югоизточен район на Хюстън, едно огромно предградие от няколко присъединени града, разраснали се около Джонсъновия космически център към НАСА и бреговете на езерото Клиър Лейк, свързано със залива Галвестън Бей и Мексиканския залив чрез тесен, лъкатушещ пролив. В последните години езерото Клиър Лейк бе станало процъфтяващо средище за спорт и почивка и гражданите на Хюстън се стичаха тук към многобройните яхтклубове и ресторанти.
Валери Хийт живееше на едно полуостровче на езерото срещу два големи яхтклуба, недалече от пролива към Галвестън Бей. Полуостровчето беше набраздено от канали, от двете страни, на които имаше къщи с индивидуални пристани за всяка къща. Улиците пред къщите водеха направи към сушата.
Намериха улицата на Валери Хийт и Нюман намали съвсем скоростта, докато четяха адресите, ясно изписани на бордюрите отпред.
— Господи — рече Нюман, докато минаваха бавно край безупречните морави, магнолии, палми и олеандри. — Не съм очаквал, че подобно кварталче биха могли да си позволят две отрудени секретарки.
— О, така ли? — рече Пола. — Откъде знаеш?
— Е, не и такова нещо — заяви Нюман.
— Ето го — каза Пола и надзърна откъм страната на Нюман. — Контингент на Нравствената полиция — рече тя. Къщата беше модерна, с бяла мазилка и керемиден покрив, с извита автомобилна алея, покрита с керамични плочи. Отпред имаше няколко палми и автоматична пръскачка хвърляше над моравата ситен дъжд като мъгла, а панорамни лампи подчертаваха околната зеленина. Прозорците на няколко от стаите светеха.
Нюман стигна до края на улицата, обърна и паркира пред съседната къща.
— Я виж — рече Нюман. — Толкова много дъжд се изля през последните десет дни. Сложили са пръскачката на автоматично управление и съвсем са я забравили. — Той изгаси двигателя. — Какво кара тя?
— Джип „Додж“.
— Е… това на алеята не е додж — рече Нюман. Черният „корвет“ блестеше в зеленикавата мъгла от ситни капчици. — И няма гараж. Тук е единственото място за паркиране.
— Може колата да е на съквартирантката.
Нюман протегна ръка, отвори жабката и затършува вътре.