Златният бряг [bg]

— Добре ли върви оборът?

— Ами… добре се разпада — отвърна Сюзън. — Но дали ще могат да го сглобят отново?

Белароса учтиво се разсмя.

— Доминик си знае работата — каза той. — Но може да ви задигне някоя и друга римска арка.

И двамата се разсмяха.

— Елате — каза мистър Белароса, като ни направи знак да го последваме. — За какво стоим тук?

(Защото ни караш да стоим тук, Франк.)

Последвахме домакина си, който мина под една от левите арки, и влязохме в една дълга празна стая, миришеща на прясна боя. Белароса се спря и ме попита:

— Каква е тази стая?

— Това тест ли е?

— Не, искам да кажа, не мога да разбера. Имаме стая за гости, стая за храна, и стаи, стаи, стаи. Тази каква е?

Огледах се и рекох:

— Не е баня.

Сюзън се намеси:

— Това е… всъщност това е трапезарията.

Белароса я погледна.

— Сигурна ли сте?

— Да. Бях в тази къща, когато тук живееха последните собственици.

— Този глупак, декораторът… тогава каква е онази стая там? — попита той, сочейки през една арка.

— Това е утринната стая — осведоми го Сюзън.

— Утринна стая?

Можех да си направя някоя остроумна шега с това, но се въздържах.

— Това няма значение — увери го Сюзън. — Тези стари къщи се използват по различни начини сега. Както ви е най-удобно.

— С изключение на това — намесих се услужливо аз, — че не можете да готвите в тоалетната и да ходите до тоалетна в…

— Джон — прекъсна ме Сюзън, — схванахме идеята, скъпи.

Последвахме мистър Белароса през току-що „откритата“ трапезария, а след това и под арката, която водеше към утринната стая. Това беше една доста дълга стая, залепена за килера, който от своя страна водеше към кухнята. Белароса ни най-малко не се притесняваше да ни занимава в утринната стая — понякога наричана стая за закуска, — тъй като до съвсем неотдавна си бе мислил, че това е трапезарията. Но, за да съм справедлив към него, разбирам как един селянин може да се обърка тук. Той издърпа два стола от едната страна на дълга маса за ядене и заповяда:

— Седнете.

И ние седнахме. Мистър Белароса отиде до някакъв бюфет, извади един поднос с концентрати и кристални чаши и го постави на масата пред нас.

— Заповядайте. Налейте си по нещо, не се стеснявайте. Ще се върна след пет минути.

Той мина през една летяща врата и влезе в килера, а аз го наблюдавах в гръб, докато се отдалечаваше по посока към кухнята. Вратата се затвори. Пет, четири, три, две, едно…

— Джон, държиш се досадно.