Златният бряг [bg]

Но мистър Франк Белароса разполагаше и с техника, и с прислуга, защото, докато минавах с ягуара през отворените порти, един огромен хомо сапиенс се появи в светлината на фаровете. Спрях, а фигурата се насочи към прозореца ми, като тътреше краката си по земята. Това беше човешко същество от мъжки пол на около 30 години, облечено в тъмна копринена риза, разкопчана до кръста, която разкриваше толкова много косми, че ми беше ясно защо не може да я закопчае. Над ризата носеше тъмно спортно сако, което не покри кобура му, когато се наведе към прозореца.

Човекът имаше неприятно лице и също толкова неприятно изражение.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— А-а. Семейство Сата да види семейство Белароса.

Той забеляза Сюзън и се усмихна.

— О, здравейте мисис Сата.

— Здравей, Антъни.

— Трябвало да познае ваша кола.

— Няма значение.

— Мистър Белароса очаква вас.

Всичко това ставаше на няколко сантиметра от лицето ми, но понеже аз не съществувах, нямаше значение. Преди Сюзън и Антъни да бяха свършили разговора си съвсем, аз натиснах газта и ягуара подскочи по калдъръма.

— Често ли идваш тук? — попитах я аз.

— Той е по-мил, отколкото изглежда.

— Да не би да се е учил по книга?

Продължих бавно нагоре по алеята. Обичам да слушам шума на мишелинките по калдъръма — усещаш, че си пристигнал, още преди са си спрял колата.

Алеята на Алхамбра е дълга около четвърт миля, права е, както вече казах, и от двете й страни се издигат внушителни тополи, които сега се бяха разлистили до една и бяха грижливо подкастрени. Между тополите имаше поставени градински лампи, които хвърляха мека кехлибарена светлина върху хиляди новозасадени цветя. А пред нас се издигаше внушителната постройка на Алхамбра — с бели гипсови стени и червен кахлен покрив. Въпреки че съм виждал много къщи, винаги изтръпвам, когато приближавам някой от тези огромни замъци нощем. Техните входове са били проектирани така, че да впечатляват кралете и милионерите и да всяват страх у всеки друг. За съжаление, семейство Белароса не знаеха, че според местния обичай, когато се очакват гости, се запалват лампите във всички предни стаи, така че докато приближавахме, къщата изглеждаше мрачна и зловеща, тъй като бяха осветени само входната врата и предният двор.

Не бях в най-доброто си настроение, както сигурно сте разбрали, и въпреки че бях доста впечатлен, казах:

— Вече ми е ясно защо Белароса е купил това място. Прилича на „Вила Олизник“.

— Не използвай тази дума.

— Той я използва.

— Не ме интересува — каза тя. — Във всеки случай испанската архитектура си я бива, ако всичко е изпълнено правилно. Семейство Вандербилт са живели тук, Джон.

Семейство Вандербилт са живели навсякъде, Сюзън.

Навлязох в кръгообразния преден двор, в средата на който имаше мраморен водоскок на три нива, от който бликаше вода, осветена от многоцветни светлини.