![Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/6/igra-ss-smrtta-bg-download.jpg)
Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Нагоре по стълбите. Първата врата.
— Благодаря ти.
Ив я наблюдаваше, докато се изкачваше по стълбите, а после отиде в кухнята да свари кафе.
Кафето бе почти готово, когато Сара се появи на прага.
— Настани ли го?
Сара кимна.
— Съжалявам, но Джейн се събуди.
— Пак ще заспи.
Сара продължи колебливо:
— Той е в леглото при нея. Но е чист. Измих го, когато го прибрах вкъщи.
— Искаш ли сметана или захар?
Сара поклати глава.
Ив й подаде чаша.
— Престани да изглеждаш толкова гузна. Всичко е наред.
— Не, не е. Монти и аз не обичаме да разчитаме на други хора.
— Монти едва ли е толкова против, колкото ти.
— Права си. — Направи гримаса. — Вероятно е по-приспособим от мен.
— Защо дойде тук, Сара? Не допускам, че е, защото Монти се е нуждаел от терапия.
— Полудях. — Стисна устни. — Исках да убия този негодник. И продължавам да го искам.
— Сигурна ли си, че е Дом?
— А ти не си ли? Нямам съседи наблизо, никой не мрази Монти. А и той винаги е близо до мен. Никой никога не се е опитвал да го нарани, докато не започна да търси Деби Джордан. Някой иска да ти попречи да я намериш.
Ив поклати глава и промълви:
— Само да ме забави. Дом се забавлява прекалено много, за да ме спре. Той не знае, че отказваш да ми помагаш повече.
— И затова се опита да убие Монти.
Ив кимна.
Сара стисна чашата си още по-силно.
— Няма да се примиря. Ще хвана този мръсник и ще го видя на въжето.
— Не си ли приключила със случая?
— Не ставай глупава. Той се опита да убие кучето ми. Може пак да опита. Единственият начин да защитя Монти, е да хвана кучия му син. — Отпи още една глътка от кафето и остави чашата. — Време е да лягаме. Разполагаме само с няколко часа за сън. Започваме на зазоряване.
— Наистина ли?
— Ще остана тук. По-безопасно е за Монти. Нужна ми е стая, а ако това не е възможно, ще си взема спалния чувал. Свикнала съм на всякакви условия.
— Ще ти предложа спалнята срещу моята.
— Благодаря. Ще си взема сака и нещата на Монти от джипа. — Сара тръгна към вратата. — Лягай си. Аз ще заключа.
Ив остана зяпнала след нея. Една ядосана, готова за бой Сара явно бе сила, с която човек трябва да се съобразява.
Изгаси лампата и тръгна нагоре по стълбището. Е, нали това искаше? Беше молила Сара да продължи да й помага. Но не си бе представяла, че жената ще нахълта така ненадейно и ще вземе нещата в свои ръце.
Ив спря пред вратата на Джейн и я отвори. Джейн бе заспала отново. Монти бе в леглото до нея, а момиченцето го бе прегърнало през врата.
Какво да се притеснява, по дяволите? Може да се сдърпва от време на време със Сара Патрик, но кучето влияе добре на Джейн, а нападението срещу него доказва колко наблизо е Дом. Явно се уморяваше да стои настрана, да наблюдава и да изчаква.
Неволно потрепери, когато затвори вратата на Джейн. Изглежда не е толкова лошо Сара и Монти да са в къщата с тях. В момента се чувстваше невероятно самотна.
— Иди да си легнеш — каза Сара, подминавайки я в коридора.
— А ти върви по дяволите.
Сара спря пред вратата на спалнята си.
— Извинявай. Свикнала съм да командвам, а напоследък се чувствам донякъде безпомощна. Ще се постарая да се контролирам.
Ив леко се усмихна.
— Правилно.
Всичко щеше да е наред. Тя и Сара ще се приспособят една към друга. В края на краищата в момента имаха обща цел.
Допусна грешка, Дом. Не си безупречен. Ако не се беше намесил, Сара нямаше да ми помага повече. Сега имам съюзник.
А дали не бе допуснал грешка и при убийството на Деби Джордан?
— Нищо ли? — попита Ив разочаровано.
Сара кимна.
— Нищо. — Направи знак и Монти скочи в колата. — Помисли, че има нещо под онова паднало дърво, но после се отказа.
— Да се върнем ли там? Монти вероятно е толкова уморен, колкото сме и ние. Възможно е да е сгрешил.
— Той не прави грешки. Ще разбере, когато попадне където трябва.
— Вече минаха три дни.
— Тя не е там! — Сара направи пауза и овладя избухването си. — Извинявай. Днешният ден се оказа много дълъг.
Всичките дни бяха дълги. От зори до полунощ, а понякога и след това. Сара имаше право да е раздразнителна. А Ив само седеше в колата и я наблюдаваше. Сара и Монти търсеха. Странно, че не се отказваха.