![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Напълно произволно възражение, господин съдия, както ясно виждате. От адвокат в този щат не се изисква да…
— Извинете, господин Бъкли, вие сте подали уведомление за включването си, господин Бриганс е възразил, следователно трябва да се произнеса по неговото възражение. Още не съм го направил, а дотогава вие официално не сте адвокат по този случай. Разбирате ли?
— Господин съдия, възражението на господин Бриганс е произволно и трябва да бъде санкционирано. Всъщност вече подготвям предложение за санкции.
— Не си губете времето, господин Бъкли. Седнете и ме слушайте.
Атли изчака Бъкли да седне, присви тъмните си очи и дълбоките бръчки по челото му се вдълбаха още повече. Той никога не губеше самообладание, но понякога проявяваше гняв, който всяваше ужас у всеки адвокат в радиус от петдесет метра.
— Още не сте представени надлежно пред този съд, господин Бъкли, нито пък вие, господин Систрънк, или вие, господин Бост. Обаче сте си позволили да контролирате моята съдебна зала, като сте заели позиции. Не вие сте адвокати по това завещание, а господин Бриганс, както официално и надлежно съм разпоредил. Някой ден може и да станете адвокати на защитниците на това завещание, но още не сте.
Думите му звучаха бавно, целенасочено, строго и съвсем ясно. Отекнаха в цялата зала и привлякоха изцяло вниманието на хората, които ги слушаха.
Джейк не сдържа усмивката си. Не подозираше, че неговото произволно, заядливо и дори незряло възражение относно включването на Бъкли ще свърши такава работа.
Съдия Атли се развихри.
— Официално вас ви няма тук, господин Бъкли. Защо си позволявате да заемате такава авторитетна позиция?
— Господин съдия…
— Моля, изправете се, когато се обръщате към съда!
Бъкли се наклони напред и удари коляното си в ръба на масата, докато се мъчеше да запази някакво достойнство.
— Господин съдия, не съм попадал на случай срещу законно практикуващ адвокат да бъде подадено толкова неоснователно възражение, затова прецених, че вие ще го отхвърлите още щом го видите, и ще преминем към по-неотложните въпроси.
— Преценили сте погрешно, господин Бъкли, и сте си въобразили, че вие и вашият колега от Мемфис можете да нахлуете тук и да си присвоите защитата. Намирам го за възмутително.
— Ваша чест, уверявам съда…
— Седнете, господин Бъкли. Съберете си нещата и идете ето там, в ложата на съдебните заседатели — посочи съдия Атли с дългия си костелив пръст към мястото, където стоеше Джейк.
Бъкли не помръдна. Неговият колега обаче го стори.
Букър Систрънк се изправи, разпери ръце и поде с мелодичния си, дълбок и еклив глас:
— Ваша чест, ако съдът позволи, това е абсурд. Става дума за рутинен въпрос, който несъмнено можем да разрешим съвсем бързо. Не е необходима толкова пресилена реакция. Всички тук сме разумни хора, всички се опитваме справедливостта да възтържествува. Може ли да предложа да разгледаме първоначалния въпрос за правото на господин Бъкли да се включи в делото като местен адвокат? Съдията несъмнено е наясно, че възражението, подадено от младия господин Бриганс, няма стойност и следва да бъде незабавно отхвърлено. Наясно сте, нали, господин съдия?
Съдия Атли не отговори и очите му не издадоха нищо. След няколко напрегнати секунди той сведе поглед към пристава и му нареди:
— Проверете дали шериф Уолс е в съда.
Нареждането може и да уплаши Руфъс Бъкли, може и да развесели Джейк и адвокатите от другата страна, но разгневи Букър Систрънк. Той сковано изпъна гръб и каза:
— Ваша чест, имам правото да говоря.
— Не, още нямате. Седнете, господин Систрънк.
— Възразявам срещу тона ви, господин съдия. Представлявам наследницата по това завещание госпожа Лети Ланг и мое задължение е да браня неотклонно интересите й.
— Седнете, господин Систрънк.
— Няма да замълча, господин съдия. Преди не много години адвокати като мен не са имали право да говорят в тази съдебна зала. Години наред не са имали правото да влизат тук, а когато са ги пуснали, не са им позволили да говорят.
— Седнете, преди да ви обвиня в неуважение към съда.
— Не ме заплашвайте, ваша чест — каза Систрънк и излезе иззад масата. — Имам правото да говоря и да защитавам клиентката си, затова няма да ми затворите устата с някаква загадъчна подробност от вашите процедурни правила.