Червената лястовица [bg]

Той довършваше вечерята си от агнешко фрикасе с яйца и лимон, червено къдраво зеле, сотирано в балсамов оцет и pommes de terre aligot[92], толкова добри, че го караха да се чувства така, сякаш е в Южна Франция. Макар обикновено да не пиеше, когато е на оперативна среща, той имаше нужда да се подкрепи — или поскоро да се вкочани — за срещата със сенатора. Довърши втората си чаша шардоне и си поръча еспресо doppio, двойно еспресо.

Докато прибраха масата, Голов си напомни още веднъж, че Лебед е твърде важен източник, за да пилее време и техники в опити да я укротява, дисциплинира или контролира. СВР щеше да ѝ даде всичко, което Стефани поискаше. Тя им предаваше протоколите на закритите сесии на комисията по разузнаването, стотици дигитални страници свидетелски показания, давани от офицери от разузнаването и отбраната във връзка с оръжейни системи, разузнавателни операции, политиката на САЩ — все неща, каквито в центъра никога не бяха виждали, нито знаеха, че съществуват. В замяна СВР ѝ плащаше безпрецедентни суми, нечувани в аналите на хронично стиснатата руска разузнавателна служба.

Нейната стойност я издигна над статута на обикновен агент — тя беше супер къртица, потенциален агент с влияние, манджурски кандидат[93]. Голов бе започнал да я насочва, да ѝ помага, да я обучава, да я подготвя за по-нататъшния ѝ напредък в кариерата. Това не беше нещо ново. През годините руснаците го бяха правили и преди по заобиколен начин, с други членове на Конгреса на САЩ. За нещастие повечето от тези покварени законотворци накрая или се забиваха в някой уличен стълб, или гумите им поднасяха, преди да пльоснат във Водното огледало[94], или се плъзваха от някой мост в естуар по време на прилив. В сравнение с онези цирозни некадърници Лебед нямаше такива слабости. И не само това, никой от тях нямаше нейния потенциал. Центърът си представяше Лебед като член на кабинета, като директор на ЦРУ, а може би дори като вицепрезидент.

Нейната информация беше изумителна, най-добрата, която някога бяха получавали. Тя беше на прага на проникването си в най-чувствителното място на Пентагона — Програмата за специален достъп (SAP), посветена на развитието на една глобална орбитална станция („Гло V“)[95].

Първоначалната информация, вече подсигурена от Лебед, изуми руснаците. „Гло V“ щеше да бъде хибридна платформа, даваща възможност за събиране на SIGINT и ELINT[96], като същевременно щеше да подсигурява GPS поддръжка. Можеше да се предпазва сама от сателити убийци. По-тревожното за Москва беше, че се очакваше тази платформа да има възможност да изстрелва снаряди по наземни мишени. Директно. Без военни самолети, без презареждане, без радари, без стелт технологии, без противосамолетни ракети, без загуба на пилоти, без предупреждение. Изключително точни удари по повърхността на планетата от триста мили разстояние в Космоса. Инструкторите от американските военновъздушни сили я наричаха „Пръстът на Бога“. Изграждането на струващата милиарди долари SAP беше изцяло поверена на „Патфайндър Сатълайт Корпорейшън“ в Лос Анджелис, намираща се в хайтек парка[97] покрай пътя за летището и LAAFB[98] в Ел Сегундо. По случайно съвпадение това беше бившият конгресен окръг на Баучър. Да, наистина, помисли си Голов, най-доброто тепърва предстои.