Игри за милиарди [bg]

Хамилтън вече беше напълно объркан. Погледна към марионетката за връзки с институциите за помощ, за съвет, знак — каквото и да е. Нещастникът като че ли не можеше да откъсне очи от пода.

— Аз… хммм… добре…

— Този въпрос е много лесен, мистър Хамилтън. Отговорете.

— Ами… да, разбира се.

— Благодаря. Не беше болезнено, нали?

Нервна усмивка.

— Не, сър.

— Така. Ако в процеса на изпитанията се появи проблем, какво би трябвало да направи фирмата?

Хамилтън пак погледна неспокойно към невестулката за връзки с институциите. Сега пък беше извърнал лице встрани. Този път стените задържаха вниманието му. След дълга пауза Хамилтън най-накрая каза:

— Честно казано, това не е моята област на…

— Гледайте мен, не него! — тросна се Ърл. — В края на краищата аз ви питам. Трябва ли да повторя въпроса?

— Не. — Хамилтън пое дълбоко въздух и започна да опипва таблиците пред себе си. — Предполагам, че би трябвало фирмата да докладва за проблемите.

— Предполагате?

— Ъъъ… да, струва ми се, че фирмата носи такава юридическа отговорност.

— Тогава защо не го направихте? — попита Ърл с много разумен тон.

Без да е сигурен за какво точно става дума, Хамилтън отговори:

— Не съм присъствал на изпитанията.

Беше грешен отговор и Ърл го накара да плати прескъпо за него. Той вдигна дебела папка и я размаха във въздуха като заплаха, която сякаш се готвеше да натика в гърлото на свидетеля.

— Виждали ли сте този доклад?

Въпросът беше подвеждащ — разбира се, че не го беше виждал. Никой освен Ърл не го беше виждал. Докладът — дебел куп графики, схеми и таблици — беше завършен късно предната нощ. Връчиха го на Ърл едва тази сутрин.

Човекът, който го беше изготвил — бивш анализатор на безопасността на магистралите към голяма застрахователна компания, а сега сътрудник на хонорар към местен мозъчен тръст, беше работил върху него денонощно през последните две седмици, за да докара нещата до правдоподобен вид. За негово разочарование се оказа, че „ДТ 400“ има невъзможно нисък център на тежестта. Наложи се да променя параметри в компютърния модел, докато стане ясно, че машината може да се преобърне само ако завие под прав ъгъл при скорост от 224 километра в час.

И най-добрата европейска състезателна кола би полетяла към Марс при такава скорост, а тромавият „ДТ 400“ не можеше да достигне и 80 километра в час, дори да му монтират три ракетни двигателя.

Хамилтън присвиваше очи и се опитваше да види какво размахва Ърл.

— Нямам представа за какво става дума.

— Да, добре, очаквах нещо такова — каза Ърл, погледна ядосано нагоре, изпълнен с презрение към този жалък опит за измама. — Това тук е експертен доклад, който показва, че „Ди Ти четиристотин“ може да се преобърне.

Хамилтън въздъхна дълбоко.

— Трудно ми е да го повярвам. — Нямаше понятие дали е истина или не.