Вятърните мелници на боговете [bg]

— Вече ги записах. Флориан ще ги кара сутрин и ще ги връща следобед.

Тя бе изненадана.

— Аз… благодаря ви.

— Идете да видите училището, когато имате възможност. Малко е, в него учат около стотина деца. Във всеки клас има по осем-девет ученици. Дошли са от цял свят — Канада, Израел, Нигерия и откъде ли не. Учителите са много добри.

— Ще се отбия някой ден.

Майк отпи от кафето си.

— Разбрах, че снощи доста сте си побъбрили с нашия безстрашен ръководител.

— А, с президента Йонеску ли? Да. Беше доста приятен.

— О, да, така е. Той е чудесен човек, докато не се ядоса на някого. Тогава ти отрязва главата.

Мери каза нервно:

— Не е ли редно да говорим за това в „чистата“ стая?

— Не е задължително. Тая сутрин наредих да претърсят кабинета ви, но нищо не откриха. След като тук влезе някоя от камериерките, внимавайте. Между другото, не позволявайте да ви главозамае чарът на Йонеску. Той е кучи син, гаден и в червата. Хората му го ненавиждат, но нищо не може да се направи. Тайната полиция е навсякъде. Полицията и КГБ са едно цяло. Тук всеки трети човек работи за Секуритате или КГБ. На румънците им е забранено да имат каквито и да е контакти с чужденци. Ако някой чужденец иска да отиде на вечеря у румънско семейство, трябва да се иска разрешение от държавните власти.

Мери усети тръпки по тялото си.

— Един румънец може да бъде арестуван за това, че е подписал някоя молба, че е критикувал правителството, че е писал лозунги по стените.

Мери бе чела във вестниците и списанията за репресиите в комунистическите страни, но мисълта, че живее сред всичко това, предизвикваше у нея чувство на нереалност.

— Тук се водят съдебни процеси, нали? — попита Мери.

— О, от време на време провеждат някой шоу процес, на който се допускат западни журналисти. Но повечето от арестуваните успяват да претърпят фатални злополуки, докато са задържани в полицията. В Румъния има много затвори, до които ние нямаме достъп. Намират се покрай река Делта и сред река Дунав близо до Черно море. Разговарял съм с хора, които са ги виждали. Условията там са отвратителни.

— А и няма къде да бягат — Мери разсъждаваше на глас. — На изток е Черно море, на юг — България, на запад и на север — Югославия, Унгария и Чехословакия. Те са точно в средата на страните зад желязната завеса.

— Чували ли сте за закона за пишещите машини?

— Не, не съм.

— Това е последното умотворение на Йонеску. Заповядал да бъдат регистрирани всички пишещи и фотокопирни машини в страната. А веднага след като ги регистрирали, заповядал да ги конфискуват. Сега Йонеску контролира цялата информация, която се разпространява. Още малко кафе?

— Не, благодаря.

— Йонеску изстисква народа си там, където боли най-много. Хората се страхуват да стачкуват, защото знаят, че ще ги убият. Румъния има един от най-ниските стандарти на живот в Европа. Всички магазини са празни. Ако някой види опашка пред магазин, веднага се нарежда и купува каквото са пуснали в момента.