Кестеновия човек [bg]

Пристигането на Тулин мина без проблем. Хес веднага разпозна малката Тойота Айго, когато зави пред входа на комплекса с включени фарове и спря на паркинга на определеното място, откъдето малко преди това е потеглила немаркирана полицейска кола.

Тулин носи шапката на Джеси Квиум, дрехите и палтото й, само скъсаната пола е заменена с нова, но, разбира се, със същия жълт цвят, и поне от разстояние не се забелязва, че това не е тя. Взима куклата, увита в одеяло от задната седалка, затваря колата, като се обляга на вратата и се насочва към входа, държейки куклата в ръцете си някак неловко, но точно както би направила истинската Джеси Квиум на нейно място. Хес я видя да влиза във входа, където светлината мигновено светна. Те, разбира се, не можеха да предвидят, че асансьорът ще бъде зает толкова дълго в това време на деня и Тулин ще трябва да се изкачи по стълбите. Но за щастие тя стигна до третия етаж без проблеми и дори успява да създаде такова впечатление, че с всяко стъпало става все по-трудно да носи детето на ръце. Съседи минават покрай нея, слизайки от горните етажи, но явно изобщо не й обръщат внимание. Накрая Тулин изчезва от зрителното поле на Хес и той затаи дъх, докато не се появи светлина в апартамента с малък балкон.

Оттогава са минали три часа, но нищо особено не се бе случило. Преди това, вечерта, на двора се появиха хора. Някои се връщаха от работа, други разговаряха със съседи за световните събития, стояха под падащите листа, кръжащи над главите им, и в мазето на сградата вляво започна малко парти, предназначена за общи събрания на жителите. И в продължение на няколко часа в пространството между сградите прозвуча индийска цитра, но постепенно заглъхна, както и светлините в много прозорци, сякаш даваха знак, че времето напредва.

Светлините в апартамента на Квиум все още са включени, но Хес знае, че скоро ще ги изключи, тъй като според Джеси тя обикновено си лягала по това време, поне в онези редки петъчни вечери, когато е у дома.

— Единадесет-седем, има ли връзка. Чували ли сте историята за монахинята и седемте малки полицаи от Европол? Добре дошли.

— Не, кажете, единадесет-седем. Ние слушаме.

Именно Тим Янсен забавлява колегите си по радиото с лошо прикрита ирония към Хес. Марк не го вижда от мястото си на прозореца на кухнята, но знае, че той седи в колата точно на запад от входа с един млад служител от местния отдел, който е етнически близък с жителите на квартала. Хес не харесва, когато колегите използват радиостанцията за шеги, но не бърза да се намесва. На срещата на групата с ръководството, преди да пристигне в Тулин, Янсен изрази скептицизъм относно целесъобразността на операцията — той не виждал достатъчно доказателства, че животът на Джеси Квиум наистина е в опасност. Янсен е сигурен, разбира се, че именно Хес е дал на пресата информацията за отпечатъците. В това няма спор, защото Марк постави под въпрос резултатите от разследването на случая с Кристин Хартунг и подобни неща са наказуеми. През последните няколко дни, докато беше в офиса, Хес забеляза, че Янсен създава интриги срещу него. Но след като вечерта избухна бомбата в пресата, някои от другите колеги също започнаха да го гледат с недоверие. Което, разбира се, беше смешно. Само в много редки случаи медийното отразяване на случай на убийство оказва положителен ефект върху разследването и затова отдавна е станало навик Хес да се държи настрана от журналистите. Всъщност изтичането на информацията го раздразни. Това означаваше, че извършителят вече е наясно с отпечатъците и Хес предполага, че сигурно се забавлява, гледайки как разследването става за смях в очите на обществеността. Не бива да забравя, да провери източника на журналистите, напомни си той и нервно грабва радиотелефона, когато Янсен започва да разказва нов анекдот.