Двор от крила и разруха

— Коя твар например? — поинтересувах се.

Всяко късче информация щеше да ми е от полза.

Амрен оголи зъби.

— Давам урок по магия, не по история. — Сетне махна презрително с ръка. — Ако си търсиш с кого да клюкарстваш, иди да намериш някое от кучетата. Сигурна съм, че Касиан души насам-натам по горния етаж.

По устните на Неста се плъзна мимолетна усмивка.

Амрен я посочи с тънък пръст, завършващ с остър, добре поддържан нокът.

— Съсредоточи се! Жизненоважните органи трябва да са защитени през цялото време.

Плеснах с ръка по касата на отворената врата.

— Отивам в библиотеката да търся още данни за проучванията ти, Амрен. — Не получих отговор. — Късмет! — Додадох.

— Не й е нужен късмет — отсече Амрен и Неста се засмя.

Реших, че повече внимание няма да получа. Може би съвместната работа на Амрен и Неста беше… лоша идея. Макар че, като си представих как ги пускаме да вилнеят заедно в Двора на Кошмарите… Мисълта ме накара да се поусмихна.

Когато дойде време с Мор, Рис и Касиан да се съберем за вечеря в градската къща — Азриел още не се беше върнал от разузнавателната си мисия, — мускулите ме боляха толкова силно, че едва изкачих входното стълбище. Толкова неистово, че плановете ми да посетя Люсиен в Дома след вечерята направо се изпариха. Мор беше сприхава и мълчалива на масата, несъмнено от напрежение покрай утрешната среща.

През вековете често й се беше налагало да работи с Кеир, но утре… Проговори само колкото да предупреди Рис, че трябва добре да обмисли исканията на Кеир в замяна на армията му. Рис сви рамене, отвръщайки, че ще разсъждава по въпроса, когато му дойде времето. Уклончивият му отговор накара Мор да стисне зъби.