Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Рис ми отвърна с усмивка, прекрасна и леко дяволита.
— Смятам, че малките ми уроци помогнаха.
— Вярно. „Рис е най-великият любовник, за какъвто би могла да си мечтае всяка елфа“… ето така определено ме научи да чета.
— Просто се мъчех да ти кажа онова, което сега знаеш.
Кръвта ми се посгорещи.
— Хммм — отвърнах загадъчно и придърпах една от книгите към себе си.
— Ще приема това „хммм“ като предизвикателство. — Той плъзна ръка надолу по бедрото ми, спря я върху коляното ми и загали с палец едната му страна. Дори през кожения ми панталон топлината му се просмука чак до костите ми. — Може пък да те завлека между купчините книги и да проверя дали умееш да пазиш тишина.
— Хммм.
Запрелиствах страниците, без да виждам текста по тях.
Ръката му започна убийствен, изкусителен поход нагоре по бедрото ми, плъзвайки пръсти по чувствителната му вътрешна страна. Все по-нагоре и по-нагоре. Приведе се към мен, уж за да си придърпа една книга, но прошепна в ухото ми:
— Или пък бих могъл да те разкрача на тази маса и да прокарвам език по теб, докато не се разкрещиш толкова мощно, че да пробудиш нещото на дъното на библиотеката.
Извърнах глава към него. Очите му бяха премрежени, почти сънливи.
— Бях напълно съгласна с плана ти — обявих, въпреки че ръката му спря много, много близо до връхната точка на бедрата ми, — докато не намеси онова нещо на дъното.
Върху устните му изплува котешка усмивка. Вперил очи в моите, Рис плъзна език по долната си устна.
Гърдите ми се стегнаха под ризата ми, а погледът му се спусна към тях.
— Аз пък си въобразявах — подхвана някак вглъбено, — че изстъплението ни от тази сутрин ще ти държи влага до довечера. — Ръката му се пъхна между краката ми, впивайки се безсрамно в слабините ми, и палецът му притисна онази най-разгорещена точка от мен. От гърлото ми се изтръгна дълбок стон, който накара бузите ми да пламнат. — Очевидно не съм те задоволил достатъчно, щом толкова лесно се възбуждаш само след броени часове.
— Копеле! — пророних с издайнически сипкав глас.
Палецът му натисна по-силно, рисувайки груби кръгове.
Рис отново се приведе към мен, целуна ме по шията — на онова местенце точно под ухото — и промълви до кожата ми:
— Да видим как ще ме наричаш, докато главата ми е между краката ти, скъпа Фейра.
В следващия момент изчезна.
Беше се ответрил заедно с половината книги. Подскочих в стола, усещайки тялото си чуждо и студено, изтръпнало и дезориентирано.
Къде изчезна, по дяволите?
Огледах се наоколо, но намерих само сенки, бумтящ огън и книги.
Два етажа под теб.
И защо си два етажа под мен?
Скочих от стола, игнорирайки болезнения рев на гърба си, и хукнах по прохода, към парапета, откъдето вперих поглед в сумрака надолу.
И наистина различих тъмните очертания на косата и крилата му в една читалня два етажа по-надолу — различих фигурата му, облегнат бе в стола пред същото бюро, преметнал глезен върху коляно. С иронична усмивка на лице.
Защото не мога да работя, като ме разсейваш.
Намръщих му се.
Аз разсейвам теб?
Когато седиш до мен, най-малко ми се мисли за прашни стари книги. Особено като те гледам в толкова тесни кожени дрехи.
Прасе!
Смехът му отекна из библиотеката, сред шумоленето на страници и драскането на писалки.
Как така се ответряваш из Дома? Нали уж имаше заклинания против това?
Очевидно библиотеката сама определя правилата тук.
Изсумтях.
Два часа работа — обеща ми той, извърна се към масата и разпери крила, сякаш за да се скрие зад същински параван от погледа ми. И да потули мен от своя. — После ще играем.
Отвърнах му с вулгарен жест.
Видях го.
Повторих жеста и смехът му се понесе нагоре към мен. Обърнах се към купчината книги пред себе си и започнах да чета.
* * *
Намерихме купища информация за стената и създаването й. Когато два часа по-късно сравнихме записките си, се оказа, че много от текстовете си противоречат, макар че всеки се изтъкваше като единствен авторитет по темата. Изскочиха обаче и шепа сходства, неизвестни дори на Рис.
Той самият се бе възстановявал в планинската колиба по времето, когато бяха създали стената и подписали Мирния договор. Подробностите, които откривахме, бяха доста мъгляви, но различните източници по въпроса, изровени от Клото, постигаха съгласие поне в едно отношение: стената не бе изградена така, че да съществува дълго.