Двор от крила и разруха

Намерих ги да се взират студено една в друга в някаква тиха, забравена стаичка.

По масата между тях бяха разпилени книги. Тиктакането на часовника до прашните шкафове беше единственият звук в помещението.

— Прощавайте, че смущавам състезанието ви по пулене — подхванах от прага, разтривайки болезнена точка от кръста си, — но исках да се информирам как върви първият урок.

— Добре.

Амрен не свали очи от сестра ми. По червената й уста танцуваше бледа усмивка.

Огледах лицето на Неста, която се взираше в Амрен с напълно каменно изражение.

— Какво правите?

— Чакаме — отвърна Амрен.

— Какво?

— Натрапниците да ни оставят на мира.

Изпънах гръб и се покашлях.

— Това част от обучението ли е?

Амрен умишлено извърна съвсем бавно главата си към мен и дългата й до брадичката, права като бръснач коса се полюшна от движението.

— Рис си има свои методи за обучение. Аз си имам мои. — Белите й зъби просветваха с всяка дума. — Утре вечер сме в Двора на Кошмарите. Трябва й поне някакво обучение преди това.

— Какво например?

Амрен въздъхна към тавана.

— Издигане на щитове. Защита от напористи съзнания и сили.

Примигнах. Трябваше сама да се сетя. Щом Неста щеше да идва с нас в Изсечения град… беше нужно да владее поне някаква самоотбрана, защото нашата защита нямаше да е достатъчна.

Неста най-сетне благоволи да ме погледне с все същото студено лице.

— Добре ли си? — попитах я.

Амрен изцъка с език.

— Добре е. Упорита е като магаре, но все пак ти е сестра, не съм изненадана.

Намръщих се.

— Откъде да знам какви са методите ти? Може да си усвоила някои ужасяващи техники в Затвора.

Внимателен подход. Съвсем, съвсем внимателен.

Амрен изсъска:

— Онова място ме научи на много неща, но не и на това.

Килнах глава — същинско олицетворение на любопитството.

— Общувала ли си с другите му обитатели?

Колкото по-малко хора знаеха за утрешното ми посещение при Резбаря, толкова по-малък щеше да е рискът — и шансът Хиберн да дочуе. Не защото се боях, че някоя от тях може да ни предаде, но… Необходимо бе да сме предпазливи.

Азриел, който беше на разузнавателна мисия в Двора на Есента, щеше да разбере, като се върнеше довечера. Мор… на нея щях да кажа в подходящия момент. Но Амрен… с Рис бяхме решили да не й разкриваме засега. При последната ни визита в Затвора тя се беше… поизнервила. А ако й кажехме, че възнамеряваме да освободим един от затворниците… Май нямаше да е особено разумно точно докато търсеше начин да затвори стената — и обучаваше сестра ми.

По лицето на Амрен пробяга раздразнение и сребърните й очи просветнаха.

— Разговарях с тях само с шепот и ехото през каменните стени, момиче. За щастие.

— Какво е Затворът? — не се стърпя и попита Неста.

— Адът, погребан в скали — рече Амрен. — Пълен с твари, за които трябва да се благодариш на Майката, че вече не скитат по земята.

Неста сбърчи чело, но реши да не разпитва повече.