Двор от крила и разруха

— Защо не са я убили?

— Защото така им било по-забавно… Поне докато Мор я намери. И ми я доведе.

Когато несъмнено бе надникнал в съзнанието й, виждайки лицата им.

— Позволих на Мор да ги залови. — Той прибра крила плътно до гърба си. — А като приключи с тях, остана тук, долу, цял месец. Помогна на Клото да се възстанови, доколкото беше възможно, но и… опита да заличи поне донякъде позорното клеймо.

Трагедията на Мор беше различна, но… разбирах защо го бе сторила, защо беше пожелала да бъде с нея. Питах се дали това й бе донесло поне някакъв покой.

— Касиан и Азриел са оздравели напълно след нападението на Хиберн. Но Клото не сте успели да излекувате?

— Онези елфи… лекували са я в същото време, докато са я обезобразявали. Увековечавайки контузиите й. Когато Мор я намерила, вече било късно. Поне ръцете й не били довършили предприетото, затова съумяхме да ги спасим, поне колкото да ги използва донякъде, но… За да я излекуваме напълно, трябваше да отворим раните й наново. Предложих й да я обезболя през това време, само че… Тя не можеше да понесе онова, което процесът щеше да предизвика в съзнанието й. В сърцето й. Оттогава живее тук заедно с други като нея. И си помага с магията.

Знаех, че трябва да се залавяме за работа, но все пак попитах:

— Всички… всички жрици в библиотеката ли са като нея?

— Да.

В тази единствена дума се таяха векове на гняв и болка.

— Превърнах я в убежище за тях. Някои идват да се изцерят и да поработят като помощници, а после си тръгват; други пък полагат клетва пред Котела и Майката, превръщат се в жрици и остават тук завинаги. Но библиотеката е за тях, независимо дали ще пребивават седмица, или цял живот. Други я използват само с тяхно разрешение. И само при положение че положат клетва да не вредят по време на престоя си тук. Това място е на жриците.

— Кой е живял тук преди тях?

— Шепа сприхави стари учени, които ме наругаха хубавичко, когато ги пръснах по други библиотеки из града. Позволено им е да влизат тук, но в кои части и по кое време решават жриците.

Право на избор. От самото начало винаги ми даваше право на избор. Явно и с другите постъпваше така. Дълго преди животът да го научи на това по трудния начин. Вероятно прочел въпроса в очите ми, Рис добави:

— Идвах тук доста често в седмиците след случката В недрата на Планината.

Приведох се да го целуна по бузата със стегнато гърло.

— Благодаря ти, че сподели това място с мен.

— Вече е и твое.

И знаех, че го изрича не само защото бяхме другари по душа, но и… защото и аз като другите елфи тук бях оцеляла след тежки изпитания.

Поусмихнах се.

— Май е цяло чудо, че изобщо смогнах да сляза под земята.

Неговото лице обаче остана сериозно, умислено.

— Така е. — След което добави тихо: — Много се гордея с теб.

Очите ми запариха и примигнах, обръщайки се към книгите.

— И май е цяло чудо — опитах да продължа ведро, — че изобщо мога да чета тези неща.