Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Женските устни се намръщиха.
— Не… което означава, че той е много, много силен. Дори е възможно да е силен колкото Медив.
— Сигурно използва някой могъщ талисман! Никой не е толкова силен, дори Крас!
Тонът на Модера се промени.
— Наистина ли знаем колко е силен Крас? Той е по-възрастен от всички нас. Това несъмнено означава нещо.
— Означава, че е предпазлив… и че е най-добрият сред нас, дори да не е председател на съвета.
— Той така си избра, и то неведнъж.
Детуинг се наведе напред. Лекото любопитство, което бе изпитвал до преди малко, прерасна в сериозен интерес.
— Какво прави той между другото? Защо винаги трябва да е толкова потаен?
— Каза ми, че искал да разрови миналото на Престор, но мисля, че има още нещо предвид. При Крас винаги има още нещо…
— Е, надявам се да открие това нещо скоро, защото тази ситуация… Какво има?
— Усетих някакво гъделичкане по врата. Чудя се дали…
Високо в двореца драконът бързо махна с ръка над двете стъклени усти. Стъклото незабавно се изглади, без да остави нито следа. Детуинг отстъпи назад.
Жената все пак бе усетила магията му, но нямаше как да я проследи до него. Драконът не се страхуваше от тях, но нямаше желание излишно да обтяга отношенията помежду им. В играта се бе появил нов елемент и това го накара да се замисли.
Той се обърна отново към Теренас. Кралят все още стоеше така, както го бе оставил — с отворена уста и протегната ръка.
Драконът щракна с пръсти.
— И аз няма да оставя нещата така! Смятам да прекратя незабавно всякакви дипломатически отношения с Даларан! Кой управлява в Лордерон? Не Кирин Тор, каквото и да си мислят те!
— Да, Ваше Величество, това вероятно е разумен ход, но първо ги провокирайте. Оставете ги да подадат възраженията си, след това започнете да им затваряте вратите. Напълно съм сигурен, че останалите кралства ще последват примера ви.
Теренас му хвърли една уморена усмивка.
— Ти си много търпелив младеж, Престор! Аз беснея на висок глас, а ти просто си стоиш и понасяш всичко! А трябваше да обсъждаме бъдещия ти брак! Вярно, че има повече от две години, докато осъществяването му стане възможно, но годежът изисква сериозна подготовка! — Той сви рамене. — Така постъпват кралските особи!
Детуинг направи лек поклон.
— Напълно ви разбирам, Ваше Величество.
Кралят на Лордерон започна да му разказва за различните церемонии, на които неговият бъдещ зет щеше да присъства през следващите няколко месеца. Освен че трябваше да се занимава с управлението на Алтерак, младият Престор бе длъжен да се показва при всеки тържествен случай, за да заздравява връзките между себе си и Калиа в очите на народа и останалите монарси. Светът трябваше да бъде убеден, че тази женитба ще постави началото на едно прекрасно ново бъдеще за Алианса.
— И щом си върнем Каз Модан от проклетите орки, можем да започнем да планираме церемонията за връщането на земята обратно на джуджетата! Церемония, която ще ръководиш ти, моето момче, тъй като имаш най-големи заслуги за запазването на този Алианс и за победата…
Вниманието на Детуинг все повече взе да се отклонява от бръщолевенето на Теренас. Той знаеше по-голямата част от това, което щеше да му каже старецът — нали самият той го бе насадил в съзнанието на краля. Лорд Престор, героят — измислен или не — щеше да получи своите награди и бавно, но методично, щеше да започне унищожаването на по-нисшите раси.
Това, от което драконът повече се интересуваше в този момент, бе разговорът между двамата магьосници, особено споменатия от тях друг член на Кирин Тор, някой си Крас. Детуинг бе заинтригуван. Той знаеше, че бе имало два опита да бъдат заобиколени магиите, обграждащи неговия дом. При първия от тях някой бе задействал Неутолимия глад, един от най-съвършените капани, създавани някога посредством магия. Драконът знаеше също така, че Гладът не бе изпълнил предназначението си.
Крас… Това ли бе името на магьосника, който се бе изплъзнал от магия — древна колкото самия Детуинг?
„Може би ще се наложи да науча повече за теб — помисли си драконът, докато кимаше разсеяно в отговор на непрестанното дърдорене на Теренас. — Да, може би ще се наложи да науча повече…“
Четиринадесет
Крас заспа дълбоко. По-дълбоко — отколкото някога преди — дори от времената, когато бе новоизлюпено драконче. Потъна в сън, който беше близо до онзи вечен покой, от който дори най-могъщият завоевател не би могъл да се събуди. Всеки изминал миг го доближаваше все повече до сладкото забвение, от което нямаше връщане.