Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
„Сигурно е заради древните сили, които ползва Ценариус. Пък и самата гора… толкова е богата и могъща, че създанията стават дори още по-силни от нея…“
Човекът потрепери, знаейки, че магията винаги е била най-полезното му сечиво. Можеше, разбира се, да се бие и с ръце, но нямаше оръжие и се съмняваше, че Ценариус ще му даде такова точно в момента. Освен това срещу тези същества уменията му с меча нямаше да са достатъчни. Ронин се нуждаеше от магията си.
Когато Ценариус ги бе довел за първи път на поляната, магьосникът беше открил, че не може да направи никакво заклинание. Господарят на гората бе омагьосал ума му и така двамата му „гости“ оставаха под контрол. Но Ронин почувства как преградата пада в мига, когато полубогът почувства приближаващата опасност. Явно кентавърът не бе искал да го наранява; просто се грижеше за гората и света си.
Но дори да откажеше да се подчини на заръките на Крас, Ронин не знаеше дали ще може да направи нещо с нововъзвърналите се сили. Демоните със сигурност щяха с удоволствие да поемат магията му, така както жадуваха за силата на толкова много магьосници, изсмукани живи в бъдещата война срещу Легиона.
Адските зверове притиснаха враговете си и в процеса се приближиха още по-близо до него. Ръцете му се стиснаха в юмруци и думите на силата се оформиха на езика му.
Но при все това… той не предприе нищо.
Докато Ценариус и двете хрътки се бореха, други две чудовища се нахвърлиха върху Брокс. Огромният войн ги посрещна с боен вик, който накара единия демон да спре неуверено. Оркът използва това колебание в своя полза и замахна с цялата си сила към врага.
Омагьосаната брадва се заби дълбоко в крака на звяра и откъсна три ноктести пръста с такава лекота, все едно режеше въздух. Гнусната зеленикава течност, която минаваше за кръв при мнозина от демоните, се разля върху тревата и прогори стръковете като киселина.
Раненият демон изскимтя и се препъна на една страна, но другарят му продължи напред и се хвърли върху Брокс. Все още опитвайки се да си върне равновесието след първия замах, той едва успя да се спаси, като заби дръжката на брадвата в гърдите на скачащото изчадие.
Звярът издиша рязко, ала това не го забави. Той падна върху орка и почти го смаза под огромното си тяло.
Що се отнася до нощния елф, чудовището, изправило се срещу него, се протегна лакомо с вампирските си пипала. Малфурион се концентрира, опитвайки се да мисли по начина, по който би го направил Ценариус, и си спомни всичко, на което го беше учил полубогът — как да вижда природата едновременно като оръжие и съюзник.
Пред взора му изскочи пристигането на кентавъра преди малко и елфът веднага създаде от лекия вятър ръмжащ циклон, който обгърна чудовищното изчадие. Злокобните пипала се размахаха във всички посоки, опитвайки се да засмучат нещо, но магията на Малфурион само бе подсилила естествения природен процес и демонът не намери какво да погълне.
С махване на дясната си ръка, нощният елф помоли околните дървета да му дарят всички листа, които са им излишни. Поиска го само от най-силните, но се нуждаеше от тях бързо и в голямо количество.
В миг от короните на извисяващите се гиганти се спуснаха стотици листа — всичко, без което можеха да оцелеят. Малфурион незабавно използва друг повей на вятъра, за да ги отведе към циклона.
Вътре в него демонът продължаваше неотклонно да напира към жертвата си. Вихърът се движеше с всяка стъпка на звяра, задържайки го в центъра си.
Листата се изсипаха вътре и се завъртяха все по-бързо и по-бързо, докато се увеличаваше броят им. В началото чудовището не им обърна внимание, защото какво са няколко дребни прашинки във вятъра за един толкова могъщ звяр, ала после първият остър ръб го поряза по муцуната и от нея потече кръв.
Създанието замахна ядосано към наглото листо, само за да получи нови порязвания по лапите, главата и тялото. Вятърът стана още по-силен и сега всеки ръб се превръщаше в добре наточено острие, което прерязваше и се забиваше навсякъде, където докоснеше звяра. Зеленикавата слуз потече по тялото му и замъгли неговото зрение.
Ценариус и двамата му нападатели сега се биеха далеч от останалите. Величественият рев на господаря на гората не отстъпваше на ръмженето на демоните. Кентавърът сграбчи предния крайник на звяра, който се бе вкопчил в него, и с един замах го пречупи. Демонът изквича, а пипалата му отпуснаха захвата си и се размахаха неистово.