Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Ронин предпазливо се отдели от битката и се затича да посрещне другите. Той почти ги прегърна, толкова благодарен беше да види познатите лица.
— Слава на боговете, че всички сте живи! — засмя се той. — Демоничната душа! Взели сте я!
Но в мига, в който го каза, Ронин видя, че греши. Погледът му прехвърчаше по лицата на всеки от тримата, опитвайки се да прочете историята в очите им.
— Бяхме я взели — отвърна Крас. — Но ни я откраднаха агенти на Легиона…
— Включително брат ми — добави Малфурион, клатейки глава по посока на драконовия магьосник, който явно бе искал да избегне това в разказа си пред Ронин. — Няма смисъл да крием това! Илидан се е присъединил към останалите в двореца! — Друидът потрепери от безпомощност. — Двореца!
— Но… онзи дракон! Какво значи това… и къде е Кориалстраз? В съобщението си каза, че сте го срещнали!
— Няма време за това! Трябва да се подготвим!
— За какво?
Брокс внезапно посочи с брадвата си зад гърба на другите.
— Вижте! Каменната!
Те последваха погледа му, за да видят, че оживялата статуя на Алекстраза буквално е потънала под потоп от демони. Те се опитваха да я строшат по същия начин, по който земните разбиваха инфернали преди. Други нападаха краката й с остриета, подсичайки доколкото могат фалшивия дракон.
Магьосникът не можеше да повярва на очите си.
— Защо не отлети?
— Защото заклинанието й почти се е изчерпало — отбеляза Крас с очевидна тъга.
— Не разбирам…
— Виж. Вече отмира.
Движенията на голема станаха тромави, въпреки че пораженията върху тялото му бяха съвсем повърхностни. Каменният дракон успя да отърси неколцина демони от крилете си, запращайки ги в небето. Това усилие обаче се оказа последно.
— Какво става, Крас?
— Тя трябваше да ни доведе тук, изпълнявайки волята на онази, чиято сянка е. Но сенките избледняват, Ронин, а нейната задача вече е изпълнена. Трябва да сме благодарни, че имаше и толкова сили, че да нанесе такива огромни поражения.
Въпреки суховатия тон, с който каза последното, в очите на драконовия магьосник се четеше много по-дълбоко съжаление. Ронин го разбираше. За Крас страданието дори на статуя на неговата обична кралица носеше силна болка.
Фалшивият дракон изрева тъжно. Демоните сега го покриваха целия, освен главата. Левите му крака се надигнаха предизвикателно, но от десните не последва отговор.
— Свърши се… — започна Крас.
А после, без никакво предупреждение, фалшивата Алекстраза се наведе надясно. Крилото й от онази страна се сви, а лявото се издигна към небето.
На половината път нагоре движенията й замряха. Очите на голема станаха безжизнени.
Но под цялата тази тежест дясното крило се срина. Демоните върху статуята се вкопчиха безпомощно в нея, докато творението на драконовата кралица се преобърна… и премаза всички адски пазачи, вкопчили се в гърба му.
Гърдите на Крас се издуха от гордост.
— Достойна за моята кралица, дори и ако това е само нейната сянка!
От мястото, където лежеше колосалната статуя, сега се издигаше прах. Докато гледаха, краката и лявото крило се сринаха като дясното преди малко. Демоничните войни се разпръснаха, защото отгоре им заваля дъжд от скали.
— А сега какво? — запита напрегнато човекът. Надеждите му се бяха покачили с пристигането на спътниците му, но ако след всичките си усилия нямаха нито диска, нито помощта на магическия голем, значи цялото им пътуване е било напразно.
Следващите думи на Крас не го обнадеждиха:
— Какво сега ли, млади Ронин? Бием се както досега и чакаме. Чакаме моята кралица да обедини ятата и да ги поведе в битка. Демоничната душа за известно време няма да бъде заплаха за тях и те ще трябва да използват това затишие.
— А ако не го сторят? Ако се колебаят твърде дълго, както предния път?
Бившият му учител се наведе към него, така че само магьосникът да го чуе.
— Тогава Саргерас най-сетне ще има средството, за да влезе в Калимдор… и веднъж стори ли го, господарят на демоните ще пренапише историята на десет хилядолетия…
Четиринайсет
Бурята бушуваше над Кладенеца на вечността и черните води се пенеха яростно. В брега се разбиваха вълни, по-високи от двореца. Дребните листенца и клонки се превръщаха в смъртоносни снаряди, носени от бесния вятър.