Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Мълниите осветяваха пътя на групата, приближаваща откъм извисяващия се дворец. Дори самата кралица — следвана разбира се от своите придворни дами — се бе присъединила към процесията, макар и да лежеше на носилка, поддържана от адски пазачи.
Процесията водеше Манорот, следван от Илидан и капитан Варо’тен. Неколцина Аристократи и сатири — двете групи умишлено бяха разделени — вървяха след тях. После следваше отряд войници от дворцовата стража, а накрая — двойна редица демонични войни, общо двеста на брой.
Манорот застана на ръба на Кладенеца и протегна огромните си лапи, попивайки хаоса отвъд. Благодарение на „подаръка“ на Саргерас, Илидан се дивеше на силите, които се вихреха над тях, както и в дълбините на езерото. Нищо, видяно досега, дори и силите на повелителя на Легиона, не можеше да се мери със съдържанието на свещения Кладенец.
— В действителност никога не сме използвали дори и сянка от величието му — промърмори той на капитана.
Варо’тен, сляп за могъщите енергии около него, просто сви рамене.
— Сега ще ни послужи, като доведе лорд Саргерас при нас.
— Но не веднага — напомни му магьосникът. — Не веднага.
— Какво значение има?
Те млъкнаха, защото крилатият демон се обърна. Той протегна ръка към офицера и изтътна:
— Дискът! Време е!
С изражение, което не разкриваше нищо от мислите му, Варо’тен извади Демоничната душа от кесията на колана си и му я даде. Манорот за миг погледна творението на дракона с открита алчност, но после вероятно прецени, че идеята да го запази за себе си не е твърде добра. Той рязко се извърна към Аристократите и сатирите и изрева:
— Заемете местата си!
Магьосниците си проправиха път през останките от домове и счупените кости. Клането и разрухата, помели по-голямата част от Зин-Азшари, бяха стигнали до самите предели на Кладенеца. Илидан наскоро беше научил, че неколцина нощни елфи отказали да се предадат и вместо това решили да застанат на това място, смятайки, че тук ще могат да извличат сила от източника на магия на целия им народ. Тази надежда се оказала безпочвена и демоните с радост ги разкъсали на парчета.
Иронията, поне според близнака на Малфурион, беше, че те всъщност са били прави в предположенията си, макар и планът им да се бе провалил. Оттук можеше да види безбройните начини, по които бе възможно да манипулира колосалния потенциал на Кладенеца, и разбираше по-добре от всякога плана на повелителя на Легиона.
Аристократите и сатирите застанаха по модела, зададен им от Саргерас. Манорот внимателно прегледа позицията на всеки от тях и със зловещи заплахи накара онези, които бяха сбъркали, да коригират местата си. Когато люспестият бегемот най-сетне беше доволен, той пристъпи встрани от групата.
— Да разбирам ли, че все пак няма да видим веднага нашия лорд Саргерас, скъпи капитане? — запита лениво Азшара от носилката си.
— Не сега, Светлина на Светлините… но и не след дълго. Веднъж щом заздравим прохода, той ще пристъпи през него.
Тя кимна, а очите й бяха все така премрежени.
— Тогава разчитам, че ще ми бъде съобщено за пристигането му.
— Ще сторим всичко възможно — обеща Варо’тен.
Илидан се чудеше дали кралицата действително вярва, че ще стане наложница на демоничния властелин. Той самият силно се съмняваше подобна идея да влиза в плановете на Саргерас.
Но мислите за желанията на Азшара веднага се изпариха от ума му, защото заклинателите започнаха работата си. Между тях се образува блестящо кълбо от преплетени сини мълнии. От време на време по някой изблик на енергия се изстрелваше към един или друг магьосник, но макар сатирът или Аристократът леко да се стряскаше, никой не напускаше мястото си.
Въздухът се изпълни с мърморене, всеки глас шептеше различни магически думи. Комбинацията от заклинания започна да призовава енергия от Кладенеца. Илидан гледаше тези сили, също толкова различни една от друга, колкото и заклинателите, докато те се сливаха със сферата. С всяка добавка, мълниите, бликащи от нея, ставаха все по-ярки и силни…
А после в центъра… се появи добре познатата чернота.
Заклинателите бяха отворили наново портала към отвъдното, където живееше господарят на Легиона. Толкова близо до Кладенеца на вечността Саргерас можеше безпроблемно да извлича сили от него. Илидан почувства внезапната близост на демоничния властелин.
„Оставете го да се носи…“ — нареди гласът в главите им.