Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Земеделието променило човешките същества – от оскъдна популация на ловци и събирачи, те се превърнали в гъсто население, променящо релефа и екосистемите. Долини като тези на Нил, на Инд, на Ефрат, на Ганг и на Яндзъ станали до голяма степен създадени от човека екосистеми, в които специални треви накарали хората да се грижат за тях и да ги сеят, докато степите и хълмовете на Азия били земите на говеда, овце и коне, които хората пазели и развъждали. Номадите се установили, плътността на населението скочила и се разреждала единствено от избухвания на нови болести или от глад. Скоро събитията започнали да бъдат доминирани от нови културни иновации като крале, богове и войни. Земеделието е иновация от толкова голямо значение, колкото парната машина или компютъра. В Земеделската революция, също като в Индустриалната, става дума за енергия: да се произведе повече, в по-концентрирана форма и да се насочи към обръщането на ентропията, чрез създаване на повече човешки тела за сметка на други видове. Всяка книга за това как работят иновациите трябва да обърне внимание на тази древна иновация.
Уви, няма как да се обърна към биографиите, за да разкажа историята, макар че е напълно вероятно земеделската „революция“ да е имала своите праисторически Норман Борлауговци. Но погледнато под друг ъгъл, изобретяването на земеделието показва някои познати модели. Първо, пак се срещаме с феномена на едновременното изобретение. Също както електрическата крушка се появява едновременно през 1870-те години в различни части на света горе-долу по едно и също време, така става и със земеделието. Е, да, „по същото време“ в този случай е разтегливо понятие от хилядолетие или две, но смисълът е, че в сравнение с половин милион години или повече, в които видът ни е ловувал или събирал, няколко хиляди години са просто миг. За това време хората са се заели със земеделие на поне шест различни места, напълно независими едно от друго: в Близкия изток, в Китай, в Африка, в Южна Америка, в Северна и Централна Америка и в Нова Гвинея. Няма доказателства, че някои от тези хора са заимствали идеята за земеделието от други, а и културите и отглеждането им също са различни. Земеделците, отглеждащи пшеница в Месопотамия, не са оказали влияние върху посевите с просо в Китай, да не говорим за картофите в Андите или ямса в Нова Гвинея.
Това съвпадение показва, че или човешките мозъци са еволюирали успоредно към способността да достигнат до идеята за земеделието, което сякаш е невероятно, или че в условията на времето се появява нещо ново, което прави появата на земеделието вероятна. И наистина, има нещо специално – климата. Допреди 12 000 години светът бил замръзнал в ледена епоха. Това означава, че е било доста по-студено, големи ледени полета покривали голяма част от Европа и Северна Америка, както и планинските райони на юг. Но това означавало, че светът бил много по-сух, тъй като по-хладните океани изпарявали по-малко влага, затова и валежите били по-оскъдни и по-леки.
Африка била поразена от периоди на продължителна суша, пустинните условия се проточвали цели десетилетия. Езерото Виктория пресъхнало напълно преди 16 000 години, а пустинята Калахари била по-обширна и по-суха. Амазонската дъждовна гора се била свила до изолирани гористи райони, разделени от тревни площи. Огромни прашни облаци се носели над света и зацапвали ледената шапка на Антарктида. С толкова много вода, замръзнала в леда по полюсите, морското ниво било десетки, ако не и стотици метри по-ниско от днешното. Моретата били студени, на ясно разграничени слоеве във водата, а въглеродният диоксид бил разтворен в нея и при последния ледников максимум в атмосферата имало само 190 части на милион, иначе казано, въглеродният диоксид бил под 0,02 процента. Това е затруднило силно бързия растеж на растенията, ако въобще са успявали да растат, особено в засушените области, понеже растенията губят влага, когато отворят порите си, за да усвоят въглеродния диоксид. Експериментите показват, че при 190 части на милион култури като пшеница и ориз дават едва около една трета от днешните добиви, дори и да са добре снабдени с вода и хранителни вещества.