В долината на смъртта

Сеньорита Миранда се зарадва на връщането на двамата мъже и помоли за незабавно потегляне.

— И на мен ми се иска да се махна от това дяволско място! — каза Хофтър. — Но се налага да бъдем предпазливи. Не бих желал лодката ни да бъде видяна. От вливането на Хила дотук никой не ни забеляза. Оставят ли ни без внимание и по пътя за вкъщи, спечелили сме играта. Та нека отидем първо до излаза на баиуто и се убедим дали сме сами по реката.

Кормчията пропълзя през кучешкия дрян с Хофтър до брега и се огледа надясно и наляво.

— Всички дяволи! — изруга. — Колко хубаво, че лодката ни е още в баиуто и дойдохме първо да се поогледаме! Я погледни нататък!

Той посочи срещу течението.

— Виждаш ли една малка черна точка съвсем в края, където водната повърхност образува с небето една линия?

— Да. Изглежда като някоя дива патица, плаваща по водата.

— Да-а, патица! И дума да не става! Нека ме прекарат под кила, ако тази птица не е парната яхта!

— Тогава нали щяхме да видим пушека!

— А какво ако яхтата изобщо не е под пара?

— Значи е хвърлила котва?

— Или това, или се носи без пара по течението. И сигурно случаят е такъв, защото точката бавно нараства.

— При това положение ще трябва да изчакаме, додето отмине.

— Естествено. Може би се връща в Юма. Ние ще минем там вечерта по тъмното и изобщо няма да бъдем забелязани.

— Но защо е поела обратно?

— Знае ли ти някой?

— Сигурно преследва нас. Разбрала е, че ни е пропуснала.

— Възможно. Да изчакаме!

Точката бавно растеше, докато накрая безпогрешно я различиха като яхтата. Машината не работеше и параходът се носеше лениво с течението близо до отвъдния бряг.

— Бих желал да знам защо не се придържат по средата, в сигурния фарватер — подхвърли Хофтър.

— Май знам.

— Е, защо?

— Когато един кораб плава толкова близо до опасния бряг, той трябва да си има някоя важна причина. Господата, които се намират на борда, са разкрили хитрината ни. Тяхната пара ги придвижваше по-бързо отколкото нас вятърът и въпреки това не ни настигнаха. За тая работа по техни сметки има само едно обяснение — ние сме се укрили нейде край брега.

— Тъй значи!

— Естествено. Те сега ни търсят отвъд. Ето защо се придържат толкова близо до брега и са се оставили водата да ги влачи. Така имат предостатъчно време да оглеждах внимателно сушата.

— Тогава е късмет, че плават отсреща, а не от нашата страна.

— Е, нямаше и да е нещастие, ако се намираха отсам. Бих желал да видя човека, който ще открие нашия баиу, ако не знае нищо за него. Та нали входът е прикрит по такъв начин с храсталак, че никой не подозира тук някакво вдаване на водата. Погледни! Сега яхтата е точно срещу нас. Виждаш ли конете на палубата? А типовете, как всички надзъртат втренчено и упорито към брега отсреща? Пийте една студена вода! Нека си търсят, ама няма нищо да намерят.

Кормчията беше толкова близо до водата, че ликът му се отразяваше в нея. Сега той сне шапка и я размаха с подигравателен поздрав насреща. Направи го, защото много добре знаеше, че от яхтата не би могъл да бъде забелязан.