Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Не виждам какво може да ни попречи утре! — обяви Ууд. — Освен ако… Хари, ти разреши ли вече проблема с дименторите?
— Ами да… — смънка Хари, като си спомни колко слаб бе покровителят му и си пожела от все сърце да можеше да е по-силен.
— Дименторите няма да се появят отново, Оливър, защото този път Дъмбълдор съвсем ще се ядоса — уверено каза Фред.
— Дано не се стигне дотам — каза Ууд. — Така или иначе — браво на всички! Хайде сега да се връщаме в кулата, че да си легнем по-рано.
— Аз ще поостана малко, че Рон иска да опита „Светкавицата“ — обади се Хари.
Докато другите от отбора се запътиха към съблекалните, Хари тръгна към Рон, който бе прескочил оградката пред трибуните и го пресрещаше. Мадам Хууч бе заспала на мястото си.
— Хайде, давай! — каза Хари, като подаде на Рон „Светкавицата“.
Рон цял засия, яхна метлата и изфуча в сгъстяващия се мрак, а Хари тръгна по края на игрището да го гледа. Ноща бе паднала, когато Мадам Хууч се стресна, сгълча Хари и Рон, че не са я събудили по-рано, и ги подбра да се връщат в замъка.
Хари нарами „Светкавицата“ и докато се отдалечаваха с Рон от притъмнения стадион, обсъждаха изключително плавния ход, феноменалното ускорение и невероятната повратливост на метлата. Бяха на половината път до замъка, когато Хари погледна вляво и видя в мрака нещо, от което дъхът му спря — две светещи в мрака очи.
Хари замръзна на мястото си, а сърцето му заби лудо в гърдите.
— Какво ти стана? — попита Рон.
Хари посочи нататък. Рон извади магическата си пръчка и прошепна: „Лумос!“
Лъчът прекоси тревата, спря се в ствола на едно дърво и после освети короната му, където свит между напъпилите клони, се таеше Крукшанкс.
— Марш оттам! — провикна се Рон, наведе се и грабна един камък, но преди да успее да го запрати, дългата рижава опашка на Крукшанкс изсвистя и котаракът се изпари.
— Видя ли? — кипна Рон и ядно хвърли камъка в тревата. — Тя пак го оставя да скитосва където му хрумне… Сигурно си е подсладил с няколко птички след Скабърс…
Хари не каза нищо. Той си пое дълбоко въздух с облегчение, защото за миг му се бе сторило, че светещите очи са на Злия Грим. Двамата продължиха към замъка. Малко позасрамен от моментната си слабост, Хари не сподели страховете си с Рон, но вече не смееше да гледа нито наляво, нито надясно, докато не влязоха в добре осветената входна зала.
На следващата сутрин Хари слезе на закуска заедно с другите момчета от спалнята, които явно смятаха, че „Светкавицата“ заслужава да бъде придружавана от почетна гвардия. Когато Хари влезе в Голямата зала, повечето глави се обърнаха към „Светкавицата“ и се разнесе възбудено шушукане. С огромно задоволство Хари забеляза, че отборът на „Слидерин“ бе като ударен от гръм.
— Видя ли му лицето? — злорадстваше Рон, като гледаше през рамо към Малфой. — Направо не му се вярва! Страхотно!
Ууд също сякаш се грееше на отразената от „Светкавицата“ светлина.
— Постави я тук, Хари — каза той и внимателно положи метлата така, че да се вижда името й.
От масите на „Рейвънклоу“ и „Хафълпаф“ идваха да я разглеждат. Седрик Дигъри дойде да поздрави Хари за превъзходната заместителка на счупената „Нимбус“, а Пенелопи Клиъруотър, приятелката на Пърси, попита дали може да я подържи малко.
— Хей, Пени, без саботажи! — намеси се Пърси, този път в добро настроение, докато тя разглеждаше внимателно метлата. — Пенелопи и аз сме се басирали на десет галеона за резултата от мача! — съобщи той на отбора.
Пенелопи остави „Светкавицата“ на мястото й, благодари на Хари и се върна на масата си.
— Хари… гледай да спечелиш — настойчиво му прошепна Пърси. — Защото нямам десет галеона. Да, идвам, Пени! — И разбута тълпата да стигне при нея, за да си разделят препечената филийка.
— Сигурен ли си, че можеш да си служиш с такава метла, а, Потър? — чу се студен провлачен глас.
Драко Малфой, следван плътно от Краб и Гойл, бе дошъл да хвърли поглед по-отблизо.
— Май да — небрежно отвърна Хари.
— Сигурно има доста специални джаджи в нея — продължи да любопитства Малфой със злостни пламъчета в очите. — Жалко, че не я продават с парашут… в случай, че се доближиш твърде много до някой диментор.
Краб и Гойл се разхихикаха.
— Жалко, че ти пък не можеш да си монтираш резервна ръка до твоята, че да ти лови снича — отвърна му Хари.
Целият отбор на „Грифиндор“ прихна. Воднистите очи на Малфой се присвиха, а той се отдалечи с наперена походка. Като стигна при отбора на „Слидерин“, всички видяха как главите им се скупчиха около неговата. Явно слидеринци го питаха дали метлата на Хари е от клас „Светкавица“.