Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Може би трябваше да остане при Пени все пак.
Лекото изскърцване на пантите предизвика внезапен прилив на ужас, от който кожата й настръхна. Вратата зейна отворена и на прага се открои силует на мъж с черна коса и широки рамене.
Лия затвори очи и натисна спусъка.
Бум!
— По дяволите! — изсумтя непознатият, преди да залегне на пода, за да се прикрие.
В първия изпълнен с шок момент тя не можа да повярва, че бе стреляла по човека, когото обичаше.
— Вини! — изпищя, хвърли пистолета настрана и се спусна към краката на леглото си.
Откри го с притиснато в килима лице и с ръце над главата. Щом чу името си, мъжът я погледна. Дори в тъмнината тя можеше да прочете недоумението в очите му.
— Да не си полудяла, дявол да те вземе? — изкрещя той.
Тя се сви от яростта в гласа му.
— Мислих, че си някъде другаде. Улучих ли те?
— Не — Вини се надигна на колене и запълзя към леглото. Лия се дръпна назад. — Изсвистя покрай ухото ми — изръмжа той, докато прескачаше таблата в долния край на спалнята. — Защо не отвори, когато почуках на вратата? Боях се, че ще те намеря мъртва. Господи! Ти се опита да ме убиеш!
Лия лежеше по гръб, а Вини се бе надвесил над нея, суров и ядосан.
— Ти си последният човек на света, когото бих искала да убия — запротестира тя. — Бях с тапи в ушите, не съм те чула да чукаш.
— Значи си глуха и притежаваш пистолет!
— Виж, не знаеш какво става…
— Всъщност знам — поправи я той. — Идвам от сестра ти, с която проведохме дълъг и приятен разговор. Какво, по дяволите, се опитваш да докажеш, като си решила отново да заживееш сама! Че можеш да свършиш мъртва като всяка друга безпомощна жена!?
— Не съм безпомощна! — веднага се обиди тя. — Вземах уроци по стрелба.
— Докажи го — сряза я той, като улови ръцете й и ги вдигна високо над главата. В същото време притисна краката й под нея. Лия се извъртя, но не успя да се освободи. — Къде е пистолетът ти сега? — попита подигравателно.
— На пода — започна да се бори по-настойчиво, а той отвърна, като увеличи натиска върху китките й. От очите й изскочиха сълзи, когато извика умолително: — Престани! Защо си толкова ядосан!
Натискът веднага отслабна.
— Мамка му — Вини издиша рязко и я освободи. Седна назад, преметна крака над бедрата й и попита все още гневно: — Защо не ми каза, че онези полицая са те охранявали?
— Защото вярвах, че ти ще го направиш по-добре.
— Глупости. Ти не ме искаше в живота си, помниш ли?
— Това не е вярно. Имам предвид… тогава беше вярно, но вече не е.
Внезапното му мълчание изискваше отговори. Беше време да е искрена с и него, и със себе си.
— Толкова ме беше страх, че ще се влюбя в теб — призна Лия, без да си спестява нищо. — И все още ме е страх. Случват се различни неща, Вини. Хората се губят. Хората умират, както умря баща ми. Толкова ме е страх от болката, която идва с това.
Тя замълча, защото мъжът улови лицето й между ръцете си, докосвайки я изключително нежно.
— Слушай, Лия — помоли я той. — Знам, че си уплашена. Аз също, но не защото съм по-млад и мога да те преживея. Страх ме е да не те загубя заради някакъв побъркан. Едва не полудях от начина, по който застана пред телевизионната камера — като войник на фронтовата линия. Господи!
— Видя ли ме? — попита тя, доволна от откритието, че той не бе пропуснал първата й изява.
— Беше невероятна. Между другото чия беше шибаната идея да дадат на теб този репортаж?
— На ФБР — призна му спокойно.
— Защо? Защото баща ти е бил жертва?
— Защото аз и сестра ми им дадохме информация, която задейства събитията още от самото начало. Ти сам ли се досети, че Дани Прайс ми е баща? — добави тя. — Или Пени ти каза?
— Сам се досетих. Изглеждаш точно като него.
Това заключение предизвика парене в очите й.
— Толкова много го обичах — прошепна със заглъхващ глас. — Когато той умря, исках и аз да умра. Това ми се отрази толкова зле. Но сега имаме шанса да заловим копелето, което го уби — прибави свирепо. — И ще направя всичко, което зависи от мен, това да се случи.
Вини затвори очи.
— О, боже. Добре — каза, като я погледна отново. — Разбирам те. Когато мама се разболя от рак, си скъсвах задника от работа, за да се грижа за нея и сестра ми. Така че знам как се чувстваш. Но не е твоя работа да хващаш убиеца на баща си. Откъде знаеш, че няма да тръгне след теб, след като се опитваш да го разкриеш? Заключваш вратата си, взимаш си пистолет и си мислиш, че си в безопасност. Не е толкова просто, мила моя. В момента можеше да си мъртва.