Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Какво прекрасно място — каза Кварт.
Отец Феро не отговори. Извади от джоба си мръсната носна кърпичка и изтри тръбата на телескопа, като дъхаше върху нея. Той беше старинен модел, почти два метра дълъг, с устройство за промяна на ъгъла. Дългата месингова тръба и всички метални части бяха внимателно лъснати. Телескопът блестеше в лъчите на слънцето, което бавно се движеше над Триана, по отсрещния бряг. В гълъбарника нямаше почти нищо друго — два окъсани кожени фотьойла, бюро с много чекмеджета, лампа, гравюра на Севиля от XVII век на стената и няколко подвързани с кожа книги: Толстой, Достоевски, Кеведо, Хайне, Галдос, Бласко Ибаньес, Вале-Инклан, заедно с някои трудове по космография, небесна механика и астрофизика. Кварт Отиде да ги огледа отблизо: Птолемей, Порта, Алфонсо де Кордова. Някои от изданията бяха много стари.
— Не съм си и помислял — каза Кварт, — че се интересувате от такива неща.
Тонът му беше искрен, съучастнически. През последните няколко часа мнението му за отец Феро беше претърпяло значителна промяна. Старият свещеник търкаше телескопа, сякаш в него спеше дух, който знаеше всички отговори. Той сви рамене. Расото му беше толкова избеляло и излиняло, че изглеждаше по-скоро сиво, отколкото черно. „Странен контраст, помисли си Кварт, представлява дребният опърпан свещеник до лъскавия телескоп.“
— Обичам да гледам небето нощем — каза най-накрая отец Феро. — Херцогинята и дъщеря й ми позволяват да прекарвам по няколко часа на ден тук след вечеря. Има пряк вход през двора и не безпокоя никого.
Кварт докосна гърба на една от книгите. „Образът на небето“, издание от 1616 година. До нея имаше няколко тома, за които никога не беше чувал — „Астрономически таблици“. Един прост селски свещеник, беше казал архиепископът. Мисълта накара Кварт да се усмихне вътрешно, докато прелистваше астрономическите таблици.
— Кога започнахте да се интересувате от всичко това?
Очевидно удовлетворен от състоянието на телескопа, отец Феро сложи кърпичката обратно в джоба си, обърна към Кварт, взе книгата и я остави на мястото й.
— Прекарах дълги години в планината — каза той. — Вечер, когато седях пред църквата, нямаше какво да правя, освен да гледам небето.
Той млъкна, сякаш беше казал повече, отколкото беше необходимо. Лесно беше да си го представиш, седнал по здрач под каменния портик на селската си църква, загледан в небесния купол, където човешката светлина не можеше да наруши хармонията на сферите, носещи се из вселената. Кварт взе екземпляра от „Пътни картини“ на Хайне и я отвори на страница, отбелязана с червена панделка.
„Животът и светът са само сън на пиян бог, който се е измъкнал от пиршеството на боговете и е заспал на самотна звезда, без да знае, че пресъздава онова, което сънува… И образите от неговите сънища се появяват, понякога разноцветно екстравагантни, понякога — хармонични и рационални… Илиадата, Платон, битката при Маратон, Венера ди Медичи, Френската революция, Хегел, параходите, всички те са мисли, които изникват от дългия му сън. Но един ден богът ще се събуди, ще разтърка сънените си очи, ще се усмихне и нашият свят ще потъне в забрава, сякаш никога не е съществувал…“
Подухна топъл, лек бриз. Приглушени шумове от улиците и дворовете долу достигаха до гълъбарника. През прозорците на близкото училище се чуваше хор от детски гласчета, които рецитираха урок или стихотворение. Кварт се заслуша — беше нещо за гнезда и птици. Изведнъж рецитацията спря и гласовете избухнаха в шумен смях. Откъм кралските градини на Алкасар някакъв часовник удари три пъти. Беше шест без четвърт.
— Защо точно звездите? — попита Кварт.
Отец Феро извади малка нащърбена кутия и си взе от нея цигара без филтър. Навлажни края й с език и я сложи в устата си.
— Те са чисти — отвърна той.
Запали цигарата си в шепи, приведен напред. Бръчките още по-силно се врязаха в лицето му. Димът се понесе навън през сводестите прозорци, а острата силна миризма достигна до Кварт.