Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Още не го е направил — каза Макарена. — И няма да го направи, поне доколкото зависи от мен.
Крус Брунер се намръщи.
— Е, ти го караш да си плаща, скъпа — каза тя.
Бяха навлезли в област, която явно притесняваше старата дама. Отношението към дъщеря й беше дискретно неодобрително. Макарена се взираше в пространството над рамото на Кварт.
— Има още много да плаща — каза тя тихо.
— Той винаги ще бъде твой съпруг — каза майка й, — независимо дали живееш с него или не. Не е ли така, дон Приамо? — Изражението на насълзените й очи отново беше закачливо, когато се обърна към Кварт. — Отец Приамо не обича зет ми, но смята, че бракът — всеки брак — е неразрушим.
— Това е истина — каза свещеникът. Беше разлял малко горещ шоколад върху расото си и ядосано го почистваше. — Дори самият бог не може да раздели онези, които свещеник е свързал на земята.
Колко ли е трудно, мислеше си Кварт, да различиш гордостта от добродетелта, правилното от неправилното. Решил да не взема страна, той сведе очи към римската мозайка в краката си, донесена тук от прадедите на Макарена — кораб, заобиколен от риби и нещо, което приличаше на остров; жена на брега с кана или амфора в ръцете. Имаше и куче с на саvе саnеm (Пази се от кучето /лат./ — често срещан надпис на останките от римски домове (Б. р.)), а също — жена и мъж, които се галеха. Някои камъчета бяха излезли от гнездата си и той ги намести с крак.
— Какво казва банкерът Октавио Мачука за всичко това? — попита той и забеляза как изражението на херцогинята веднага се смекчи.
— Октавио е много стар и скъп приятел. Най-добрият, когото съм имала някога — каза тя.
— Той е влюбен в херцогинята — каза Макарена.
— Не ставай смешна. — Старата дама си повя с ветрилото, вперила неодобрителен поглед в дъщеря си.
Макарена настоя със смях, че е права. Херцогинята беше принудена да признае, че когато Мачука за пръв път пристигнал в Севиля, я ухажвал известно време, преди тя да се омъжи. Но на времето бракът между тях двамата бил неприемлив. Той никога не се оженил и никога не показал някакви чувства, докато съпругът й, неговият приятел Рафаел Гуардиола, бил жив. В гласа й прозвуча тъга, но Кварт не можа да разбере за какво съжалява.
— Той ти предложи да се омъжиш за него — каза Макарена.
— Това беше по-късно. Бях вече вдовица. Реших, че е по-добре нещата да останат такива, каквито са. Сега се разхождаме в парка всяка сряда. Ние сме просто много добри стари приятели!
— За какво говорите? — попита Кварт усмихнато, за да звучи по-ненатрапчиво.
— За нищо — каза Макарена. — Шпионирах ги, но те просто си флиртуват кротичко.
— Не й обръщайте внимание. Хващам го под ръка и си говорим наши си неща. Или за отминалото време. За годините, когато е бил млад авантюрист, преди да се установи.
— Дон Октавио й рецитира „Влакът-експрес“ от Кампоамор.
— Откъде знаеш?
— Той ми каза.
Крус Брунер се изправи и докосна перлената си огърлица с неувяхващо кокетство.
— Е, добре, вярно е. Знае, че го обичам. „Писмото ми с наслада ще ти разкаже за спомените ми…“ — Усмивката й беше меланхолична. — Говорим и за Макарена. Той я обича като дъщеря и я заведе до олтара на сватбата й… Вижте лицето на отец Феро. Той не обича Октавио.
Старият свещеник предизвикателно изсумтя, сякаш ревнуваше от разходките им в парка. В сряда той не пиеше кафе с херцогинята на Ел Нуево Естремо и тя казваше молитвите си без него.
— Нито го харесвам, нито го мразя, госпожо — каза той неловко. — Но намирам отношението му към „Богородица със сълзите“ за изключително осъдително. Панчо Гавира е негов подчинен. Дон Октавио би могъл да възпре действията му спрямо това светилище. — Гневът караше лицето му да изглежда сурово. — В това отношение той не помага нито на вас, нито на дъщеря ви.
— Октавио има необичайно прагматично отношение към живота — каза Крус Брунер. — Църквата не го интересува. Уважава дълбоката ни привързаност към нея, но вярва, че зет ми е взел правилно решение. — Тя се взря в щитовете по гербовете, издълбани в пазвите на сводовете над двора. — Бъдещето на Макарена, би казал той, не е във вкопчването в потъналия кораб, а в качването на чисто нова яхта. Каквато би й осигурил зет ми.
— Трябва да признаем, че дон Октавио не взима страна — съгласи се дъщеря й. — Той е неутрален.
Дон Приамо вдигна заплашително пръст.
— Никой не може да бъде неутрален, когато става дума за Божи храм.
— Моля ви, отче — каза му Макарена с нежна усмивка, — успокоите се. Пийнете още шоколад.