Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Негово светейшество веднъж ми даде аудиенция — каза старата херцогиня на Кварт. — На Макарена също, след сватбата й.
Тя леко наклони глава, потънала в спомени. Повече от тридесет години и няколко папи бяха се сменили от посещението им в Рим, но тя говореше за Негово светейшество, сякаш е същият човек. Кварт осъзна, че в известен смисъл това беше логично. На седемдесет години нещата се променя твърде бързо или изобщо не се променят.
Отец Феро още гледаше мрачно в чашата си, а Макарена наблюдаваше Кварт. Дъщерята на херцогиня Ел Нуево Естремо беше по джинси и синя карирана риза. Беше прибрала косата си в конска опашка и не носеше грим. Изглеждаше спокойна и самоуверена, внимателна към майка си и гостите, особено към Кварт. Ситуацията явно я забавляваше.
— Какво мислите за нашата църква, отче? — попита Крус Брунер, като отпи от кока-колата и се усмихна любезно, сложила ветрилото в скута си. Въпреки възрастта, гласът й беше необичайно плътен и ясен. Тя зачака отговора му. Кварт се усмихна учтиво, усещайки погледа на Макарена върху себе си.
— Тя е много популярна — отвърна той уклончиво.
С ъгълчето на окото си виждаше тъмната, неподвижна фигура на отец Феро. Тук, в присъствието на херцогинята и дъщеря й, те бяха на неутрална територия. На пристигане бяха разменили традиционните поздрави, а през останалото време внимаваха да не разговарят помежду си. Но Кварт усещаше, че това е прелюдия към нещо друго. Никой не кани ловец на глави и предполагаемата му жертва на кафе, без да има нещо наум.
— Не мислите ли, че ще е срамота да я изгубим? — настоя херцогинята.
— Надявам се, че това никога няма да стане — каза Кварт успокоително.
— Мислехме, че затова сте дошъл в Севиля — каза Макарена Брунер многозначително.
Кварт виждаше колието от слонова кост на шията й и се чудеше дали и този следобед пластмасовата запалка е пъхната под презрамката на сутиена й. С удоволствие би прекарал два месеца в чистилището, за да види изражението на отец Феро, ако тя я използва, за да си запали цигарата.
— Не — каза той. — Аз съм тук, защото началниците ми искат да получат точна представа за положението.
Той отпи от кафето си и внимателно остави чашата на инкрустираната маса.
— Никой не се опитва да изгони отец Феро от енорията му.
Отец Феро замръзна.
— Нима? — Той вдигна белязаното си лице към галериите над тях, сякаш някой щеше да се появи там. — Сещам се за няколко души и институции. Архиепископът например. Банка „Картухано“. Зетят на херцогинята… — Той хвърли подозрителен поглед на Кварт. — И не ми казвайте, че в Рим са си изгубили съня заради една малка църква и нейния свещеник.
„Ти си ми ясен, казваше погледът му. Затова не ми пробутвай сладки думи.“ Усещайки очите на Макарена върху себе си, Кварт се опита да спечели благоразположението му.
— Рим се грижи за всички църкви и свещеници.
— Сигурно се шегувате — каза отец Феро и се усмихна студено.
Крус Брунер потупа приятелски ръката на свещеника с ветрилото си.
— Сигурна съм, че отец Кварт не се шегува, дон Приамо — каза тя и погледна към младия свещеник за потвърждение. — Той изглежда добър и почтен свещеник. Мисля, че мисията му е важна. И след като е тук, за да събере информация, трябва да му сътрудничим. — Тя хвърли бърз поглед към дъщеря си, после уморено си повя с ветрилото. — Истината никога не е навредила на никого.
Отец Феро склони глава почтително, но упорито.
— Бих искал да споделям невинността ви, госпожо.
Изпи шоколада си и част от него се стече по зле обръснатата му брадичка. Изтри го с огромна, мръсна носна кърпа, която извади от джоба на расото си.
— Но се боя, че в Църквата, както и в целия останал свят, почти всички истини са лъжа.
— Не бива да говорите така. — Херцогинята беше донякъде шокирана, донякъде развеселена. — Ще бъдете прокълнат. — Тя отвори и затвори ветрилото си.
Тогава Кварт видя отец Феро за пръв път да се усмихва истински. Едно добродушно, скептично изражение — като на мечка, нападната от мечетата си. То смекчи чертите му и накара лицето му да изглежда неочаквано нежно, като на снимката, направена в същия този двор, която беше в хотела. Кварт си помисли за своя шеф Спада от ИВД. Архиепископът и отец Феро се усмихваха по един и същ начин — като ветерани гладиатори и той се зачуди дали някога ще се усмихва като тях.