Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— На света има малко подобни гледки — каза тя.
Беше вярно, но мъжът от Рим осъзнаваше колко много добавяше присъствието на тази жена към очарованието на мястото. Дъщерята на херцогиня Ел Нуево Естремо беше облечена в същите дрехи като в двора на Каса дел Постиго, но беше се наметнала с леко яке и носеше малка кожена раничка. Почти не бяха говорили, докато вървяха. Кварт остави отец Феро в обсерваторията му и се сбогува с херцогинята. „Заповядайте да ни видите пак“, каза любезно възрастната дама и му даде за спомен малка плочка в стил мудехар с изображение на птица. Някога тя беше украсявала двора, но паднала при бомбардировките през 1843 година и изкарала век и половина между няколко дузини счупени и повредени плочки в избата, близо до старите конюшни. Когато Кварт излизаше от къщата с плочката в джоба, Макарена го спря на портата. Предложи му да се поразходят и да хапнат тапас в някой бар в Санта Крус. „Освен ако нямате други ангажименти, добави тя и го погледна. С архиепископа или някой друг“. Кварт се засмя, докато закопчаваше сакото си. Така те двамата се озоваха на площада с осветената катедра ла, втренчили погледи един в друг. Това, помисли си трезво Кварт, не допринасяше много за душевното спокойствие, което църковните правила препоръчваха за спасението на безсмъртната свещеническа душа.
— Искам да ви благодаря — каза тя.
— За какво?
— За дон Приамо.
Още гълъби излетяха в мрака. Кварт и Макарена тръгнаха към двореца Алкасар и арката в стената. От време на време тя се обръщаше към него, леко усмихната.
— Вие се сближихте с него — каза тя. — Може би сега вече разбирате.
Кварт каза, че би могъл да разбере някои неща. Поведението на отец Феро, непреклонността му за църквата, съпротивата му към мисията на Кварт. Но това било само част от проблема. Задачата на Кварт в Севиля била да напише обстоен доклад за ситуацията, като включи, ако е възможно, разкриването на Висперас. Но той все още нямал информация за хакера. Отец Оскар щял да си замине, а Кварт не успял да прецени дали той има нещо общо с това или не. Освен това трябвало да прегледа полицейските доклади и архиепископското разследване на смъртта на двамата души в църквата. В допълнение — той показа джоба на якето, където беше сложил картичката на Карлота Брунер — трябвало да разреши мистерията с нея и страницата, отбелязана в Новия завет.
— Кого подозирате? — попита Макарена.
Те стояха в прохода под арката, до малкия бароков олтар на Девата, обграден от стъкло, където смехът на Кварт отекна сухо и безчувствено.
— Всички — каза той. — Дон Приамо Феро, отец Оскар, приятелката ви Грис Марсала… Дори вас. Всеки е заподозрян, че го е извършил или че си премълчава. — Той се огледа, докато влизаха в двора на Алкасар, сякаш очакваше да намери виновниците там, дебнещи в засада. — Сигурен съм, че всички се прикривате един друг. Ако само един от вас говори искрено в продължение на тридесет секунди, моето разследване ще приключи.
Макарена стоеше до него и го гледаше внимателно, притиснала раничката до гърдите си.
— Така ли мислите? — попита тя.
Кварт вдъхна аромата на портокаловите дървета, който изпълваше двора.
— Сигурен съм — каза той. — Висперас е един от вас и е изпратил съобщението, за да привлече вниманието на Рим и да помогне на отец Феро да спаси църквата си… В своята наивност той смята, че обръщението към папата ще помогне на истината да победи. Че истината не може да навреди на една справедлива кауза. Но после аз идвам в Севиля, готов да открия истината, която Рим търси, която вероятно не е точно такава, каквато си я представяте всички вие. Може би затова никой не ми помага, а вместо това аз се сблъсквам със загадка след загадка, включително тази с картичката.
Те прекосиха площада. Понякога стъпките им ги доближаваха един до друг и Кварт усещаше парфюма й, жасмин с примеси на портокалов цвят. Тя ухаеше също като града.
— Може би идеята е не да се помогне на вас — каза тя, — а на другите. Може би това се прави, за да разберете какво става.
— Разбирам поведението на отец Феро. Но разбирането ми не помага. Вие изпратихте съобщението си, като се надявахте тук да дойде благ свещеник, изпълнен със симпатия, а ви изпратиха войник, въоръжен с меча на Исус Навин (Старозаветен пълководец, наследник на Мойсей — (Б. р.)). — Той поклати глава. — Защото аз съм войник като сър Мархолт, когото сте харесвала като младо момиче. Работата ми е да съобщавам фактите и да откривам виновните. Другите са тези, които проявяват съчувствие и намират разрешение, ако това е възможно. — Той млъкна и леко се усмихна. — Няма смисъл да се прелъстява пратеникът.