Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Старият свещеник отказа третата чаша и мрачно се загледа във върховете на протритите си обуща. Знам на кого ми напомня, помисли си Кварт. На Джок, сръдливия агресивен фокстериер от детското флимче „Дамата и скитника“. Само дето отец Феро беше още по-опърничав. Кварт се обърна към старата херцогиня.
— Преди споменахте баща си, херцога… Брат ли е бил на Карлота Брунер?
Възрастната дама беше изненадана.
— Знаете легендата? — Тя си поигра за миг с ветрилото, после погледна дъщеря си и Кварт. — Карлота беше моя леля, по-голяма сестра на баща ми. Една тъжна семейна легенда… Макарена е влюбена в нея от дете. Прекарваше часове наред със сандъка на Карлота, четеше онези нещастни писма, никога не стигнали предназначението си, и мереше старите й рокли на прозореца, където казват, че Карлота е чакала.
В атмосферата се промъкна нещо ново. Отец Феро гледаше встрани, притеснен. Изглежда темата го караше да се чувства неудобно.
— Отец Кварт — каза Макарена — изглежда притежава една от нейните картички.
— Това не е възможно — възмути се херцогиняата. — Те са в сандъка в гълъбарника.
— Да, но я има. Картичка с изглед към църквата. Някой я е оставил в хотелската му стая.
— Колко нелепо! Кой би направил подобно нещо! — Старата дама погледна подозрително към Кварт. — Върна ли ти я? — попита тя дъщеря си.
Макарена бавно поклати глава.
— Оставих му я. Засега.
Херцогинята беше смутена.
— Не разбирам. Само ти и прислугата ходите там.
— Да, — каза Макарена и се обърна към стария свещеник. — И дон Приамо.
Отец Феро почти подскочи на стола си.
— За Бога, госпожо. Сигурно не намеквате, че аз…
— Пошегувах се, отче — каза Макарена. От изражението й Кварт не можеше да прецени дали това е вярно или не. — Но факт е, че картичката е стигнала до хотел „Доня Мария“ и никой не знае как.
— За какъв гълъбарник говорите? — попита Кварт.
— Не можете да го видите оттук, а само от градината — обясни Крус Брунер. — Наричаме го Кулата. Някога там е имало гълъбарник. Дядо ми Луис, бащата на Карлота, изучавал астрономия и създал обсерваторията. По-късно в тази стая моята бедна леля прекарала последните си години като отшелница… Сега дон Приамо я използва.
Кварт погледна изненадан стария свещеник. Това обясняваше книгите, които беше открил в жилището му.
— Не знаех, че се интересувте от астрономия.
— Да, така е — смути се свещеникът. — Но това не ви интересува. Не е нито ваша работа, нито на Рим. Херцогинята беше така любезна да ми предостави обсерваторията.
— Така е — каза доволно Крус Брунер. — Всички уреди са много стари, но отец Феро ги поддържа. И ми разказва какво вижда. С тях едва ли ще направи някакво откритие, но това е приятно занимание. — Тя почука по коленете си с ветрилото и се усмихна. — Аз нямам вече сили да се изкача до там, но Макарена понякога го прави.
Изненада след изненада, помисли си Кварт. Отец Феро си беше създал странен малък клуб. Един непокорен свещеник-астроном.
— И вие не споменахте за интереса си към астрономията — каза Кварт и погледна в тъмните очи на Макарена, зачуди какви ли още тъмни тайни се крият в тях.
— Интересувам се от спокойствието — каза тя простичко. — Там, горе, между звездите, можете да го откриете. Отец Феро ми позволява да стоя в кулата, докато работи. Чета или наблюдавам.
Кварт погледна небето над главите им — син правоъгълник, ограничен от корнизите на андалуския двор. Някъде високо се рееше самотен облак. Мъничък, изоставен и подвижен като отец Феро.
— В миналото — каза той — астрономията е била забранена за духовните лица. Смятало се е, че е твърде рационална и заплашва душата. — Усмихна се приятелски на възрастния свещеник. — Заради това Инквизицията би ви затворила.
Отец Феро сведе поглед, ядосан и непреклонен.
— Инквизицията — промърмори той — би ме затворила за много други неща, без да се стига до астрономията.
— Не и сега — каза Кварт, като си мислеше за кардинал Ивашкевич. — Но не защото няма желание…
За пръв път те всички се разсмяха, дори отец Феро, отначало колебливо, а после от сърце. Изглежда разговорът за астрономията беше намалил малко дистанцията между него и Кварт. Макарена го усети и изглеждаше доволна, докато гледаше ту към единия, ту към другия. Искриците с цвят на мед отново проблясваха в очите й, докато звънеше искреният й, момичешки смях. После тя предложи на стария свещеник да заведе Кварт в гълъбарника.
Месинговият телескоп блестеше под мавританските арки от четирите страни на кулата. Тя се издигаше над покривите на Санта Крус. В далечината, между телевизионните антени и ята гълъби, летящи във всички посоки, се виждаха Ла Хиралда, Златната кула и част от Гуадалкивир с разцъфнали цветове като сини пръски по бреговете й. Останалата част от пейзажа, който Карлота Брунер с копнеж беше съзерцавала преди столетие, сега представляваше куп модерни сгради от бетон, стомана и стъкло. Не се виждаше нито едно празно място, по течението на Гуадалкивир бръмчаха лодки, а четирите островърхи кули на Архива на Индиите (Сградата е построена през 1572 г. за борса. Понастоящем там се съхранява уникална колекция от документи от периода на откриването на Америка, както и автографи на Колумб, Магелан, Кортвес и други. (Б. р.)) на забравени стражи на върха на зданието на борсата, охраняващи хартията, праха и спомените за отдавна отминалото време.