Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Кварт избухна в смях и стресна гълъбите.
— Затова защитавате църквата си със зъби и нокти — каза той.
— Разбира се — намръщи се отец Феро. — Какво значение има дали имам вяра или не? Онези, които идват при мен, имат вяра. Това е достатъчно оправдание за съществуването на „Богородица със сълзите“. И не е съвпадение, че тя е барокова църква, стилът на Контрареформацията, която казва: „Не мисли. Остави това на теолозите. Възхищавай се на резбата, на позлатата, на великолепните олтари, на страстните мистерии, които са били обичаен начин за привличане на масите от времето на Аристотел… Бъди заслепен от Божията слава. Твърде многото анализи ограбват надеждите ти. Мисли за нас като за твърда скала, на която ще намериш убежище от бурното течение. Истината те убива преждевременно.“
Кварт вдигна ръка.
— Имам морално възражение към всичко това, отче. Вие описвате отчуждението. Така представена, вашата църква е еквивалентът на телевизията през XVII век.
— И какво от това? — сви рамене отец Феро. — Какво е било религиозното бароково изкуство, освен опит да отдръпне публиката от Лутер и Калвин? Както и да е, какво би било съвременното папство без телевизията? Голата вяра не може да съществува дълго. Хората имат нужда от символи, в които да се приютят, защото навън е студено. Ние сме отговорни за нашите последни невинни вярващи, онези, които ни следват, защото вярват, че ще ги отведем до морето, че ще ги отведем у дома, както в „Анабазис“ (в седемте книги на „Анабазис“ (писани от 386 до 377 г. пр. Хр.) Ксенофон описва похода на 10 000 гръцки наемници от Вавилон до Черно море (Б. р.)). Поне моите стари камъни, олтарът и латинският ми са по-достойни от пеенето по тонколоните и огромните екрани, които превръщат службата в спектакъл за масите и ги опияняват с електронни джунджурии. Църковните водачи смятат, че това е начинът да запазят клиентите си. Но те грешат, така само ги унижават. Битката е изгубена и сега е времето на фалшивите пророци.
Той затвори уста и наведе мрачно глава. Разговорът беше приключил. Отец Феро се облегна на ръба на прозореца и се загледа отвъд реката. Кварт не знаеше какво да направи или каже. След малко отиде и се подпря на перваза до стария свещеник. Никога не беше стоял толкова близо до него. Главата на отец Феро стигаше до рамото му. Те стояха така, без да говорят, дълго след като часовниците по севилските кули удариха шест часа. Самотният облак се беше разсеял и слънцето залязваше. На запад небето бавно се позлатяваше. Феро отново проговори.
— Знам само едно: когато магията на прелъстяването се изпари, с нас ще бъде свършено. Логиката и разумът означават край. Но докато някоя бедна женица има нужда да коленичи някъде и да потърси утеха, моята малка църква трябва да остане на мястото си.
Той извади мръсната кърпичка от джоба си и шумно издуха носа си. Светлината на залязващото слънце огряваше бялата четина по брадата му.
— Докато сме обременени от нещастията си, свещеници като мен са необходими… Ние сме старата, кърпена кожа на барабана, чийто глас още слави Бога. И само някой луд може да завижда на нашата тайна. Защото ние познаваме ангела, който държи ключа към ада.
IX
Светът е малък
Достоен да бъде мургав и севилец.