Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Отче — каза херцогинята, след като погледна дъщеря си и помисли за миг, — тази църква е много важна за моето семейство. Не само заради историческото й значение, но и защото, както казва дон Приамо, когато се унищожи църква, част от рая изчезва. А ми е неприятно да знам, че територията на мястото, където скоро ще се оттегля, намалява. — Тя отпи още малко кола, полузатваряйки очи от удоволствие, когато мечурчетата опръскаха носа й. — Вярвам, че нашият енорийски свещеник ще ме изпрати там не след дълго.
Отец Феро издуха носа си.
— Вие ще отидете там, госпожо — каза той и отново се изсекна. — Имате думата ми. — Прибра кърпичката и се втренчи в Кварт, сякаш го предизвикваше да оспори способноста му да изпълни подобно обещание.
Крус Брунер удари с ветрилото по ръката си, поласкана.
— Виждате ли? — каза тя на Кварт. — Това е предимството да каниш свещеник на чай шест дни в седмицата… Носи ти определени привилегии.
Тя погледна с благодарност към отец Феро. Изразът на замъглените й очи беше едновременно сериозен и шеговит.
Старят свещеник се размърда на стола, притеснен от мълчанието на Кварт.
— И с мен, и без мен ще отидете там — каза той тържествено.
— Може би да, а може би не. Но знам, че ако не ме допуснат там, вие ще им дадете нужната информация. — Старата дама погледна броеницата, лежаща до молитвеника върху масата, покрита със списания и вестници и въздъхна. — На моята възраст това е успокоително.
Кацнали над отворената порта на градината, косовете пееха. Нежното чуруликане завърши с две остри трели. Херцогинята се обърна да ги чуе. Май бил брачният им сезон, обясни тя. Те често кацали на стената на манастира в съседство и пеели по същото време като монахините. Нейният баща, херцогът, дядото на Макарена, прекарал последните няколко години от живота си, като записвал песните на косовете. Записите бяха още някъде из къщата. На фона на записаните птичи песни се чувал шумът от стъпките му по покритите с чакъл алеи.
— Баща ми — продължи херцогиянта — не би харесал начина, по който се промени света. — От поклащането на главата й беше явно, че и на нея не й харесва. — В една книга, публикувана преди Гражданската война, „Големите имения в Испания“, семейството ми се споменава като едно от най-богатите в Андалусия, въпреки че дори тогава богатството е било само на хартия. Сега парите са в други ръце. Банките и финансистите притежават големите провинциални имения и ги ограждат с електрически огради. Имат скъпи коли и купуват всички винарни в Херес. Умни хора, които са спечелили парите си с един удар, както обича да прави зет ми.
— Мамо.
Херцогинята вдигна ръка.
— Нека кажа, каквото трябва. Дон Приамо никога не е харесвал Панчо, но аз го харесвах. Фактът, че сте разделени, не променя нищо — тя отново си повя неочаквано енергично с ветрилото, — но признавам, че в историята с църквата той не се държи като благородник.
Макарена сви рамене.
— Той никога не е бил благородник — каза тя.
Взе бучка захар и замислено я засмука. Кварт я наблюдаваше, докато тя внезапно не погледна към него.
— И никога не се е опитвал да се прави на такъв.
— Не, разбира се — изненадващо саркастично каза старата херцогиня. После отново потъна в мислите си, плъзгайки пръсти по плочите край фонтана. — Виж, баща ти беше благородник. Истински андалуски кабалеро.
Плочките, обясни тя на Кварт, датирали от XVI век и били подредени из къщата в точно съответствие със законите на хералдиката.
— Андалуски кабалеро — повтори тя след неколкоминутно мълчание. Червилото върху тънките й, повехнали устни се изкриви в горчива, съучастническа усмивка. Макарена Брунер поклати глава.
— Църквата не значи нищо за Панчо. — Каза го като че ли по-скоро на Кварт, отколкото на майка си. — Той я вижда само като определен брой квадратни метри, подходящи за разработка. Не можем да очакваме да приема нещата като нас.
— Разбира се — отвърна херцогинята. — Само някой от твоята собствена класа може да мисли като теб.
— Ти си се омъжила за човек от собствената си класа — раздразнено вметна Макарена.
— Права си — усмихна се тъжно старата херцогиня. — Но твоят съпруг поне е мъж. Смел, с дързостта на онези, които разчитат само на себе си… — тя хвърли бърз поглед към отец Феро — независимо дали ни харесва или не какво прави с църквата ни.