Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Той посегна към копчетата на брича си и тя прикова очи в пръстите му.
— Е, как се чувстваш отново в Англия?
— Непрекъснато ми е студено — отвърна тя, все още с поглед върху пръстите му. — Бях забравила колко студено е тук. Пък и четирите години в Ямайка очевидно са отслабили кръвта ми.
Той се усмихна и свлече бельото си, а тя затвори очи, което беше абсурдно — та нали го беше виждала гол и възбуден, изтегнат на леглото в оная вила, и Далия върху него… Преглътна.
— Софи!
Гласът му беше тих, много топъл и близък. Отвори очи. Беше седнал на по-малко от метър, чисто гол и напълно спокоен, усмихваше й се й протягаше ръце към нея:
— Не забравяй, че си ми жена. Ела!
Тя не помръдна.
— Искаш аз ли да те съблека? Това ли чакаш?
— Искам да се изкъпя.
Той примигна.
— Добре, ще позвъня.
Стана и дръпна сребристия шнур на звънеца, после се обърна и докато се пъхаше в огромното легло, каза:
— Много неща имам да ти казвам, тъй че докато се къпеш, можем да си поговорим, защото подозирам, че после няма да си кажем кой знае какво чак до сутринта.
Значи нямаше да излезе. Тя и не очакваше да го направи. Държеше се наистина мило — не я притискаше, не я ругаеше и не я наричаше с обидни имена, както правеше чичо й, когато се противеше на желанията му.
След половин час Софи вече седеше пред камината в дълбока медна вана. Беше се съблякла в сянката до прозореца и си метна един халат, но за да влезе във ваната, трябваше да свали проклетата дреха и знаеше, че той я наблюдава. Трябва да свиквам с това, помисли си тя. Той ще прави с мен каквото си иска, докато съм жива. После поклати глава, защото нищо не беше така, както бе очаквала. Райдър се държеше така нормално и свободно, сякаш десет години всеки ден си бяха приказвали в спалнята му. Помълча, докато тя се насапуниса и най-после каза:
— Харесва ми как влажната коса пада по раменете ти и се изсипва върху гърдите ти като поток. Ако ме погледнеш поне веднъж, ще видиш, че се усмихвам. Обичам да те гледам. Едва се сдържам да не те докосна. Но ти вече си разпознала всички тия признаци — и пламъка в очите, и несвързаните думи… Харесва ми дори как стърчат краката ти от ваната. Кожата зад коленете ти е много нежна и аз ще ти покажа какво удоволствие е да те докосвам и да те целувам там. Да не забравя да целуна и малкия родилен белег…
Тя отмъстително насапуниса косата си — сушенето щеше да отнеме поне час.
— С нетърпение очаквам да те целуна, глупавичката ми! Може дори да успея да те накарам да отговориш на целувката ми? Ще се постарая.
Толкова беше уверен в себе си!
Тя яростно търкаше главата си и това явно го забавляваше.
— Искаш ли да ти изтъркам гърба?
— Искам да ме оставиш на мира — отвърна Софи и отвори очи.
Залютя й, тя изохка и потопи глава във водата.
— Добре тогава — сговорчиво рече той. — Ще си дремя тук в леглото и ще те чакам. Вече забравих всичко, което исках да ти кажа. Дори няма да мисля за теб, моята жена, гола, мокра и толкова гладка. Но имаш само пет минути, Софи, и нито секунда повече!
Погледна часовника над камината, облегна се на възглавницата и скръсти ръце на гърдите си.
Когато отвори очи, тя беше облякла бяла лъскава нощница. Косата й беше сплъстена и мокра и в стремежа си да я изсуши тя почти беше влязла в камината.
— Почакай — каза той и стана.
Райдър не беше обезумял от похот младеж. Беше мъж и вече бе доказал и на себе си, и на нея, че може да бъде търпелив. Взе от стола до ваната една кърпа и й посочи любимия си стол:
— Седни тук.
Тя приседна на ръба, с ръце в скута си, като стеснителна ученичка.
— Къде са гребенът и четката ти?
Петнадесет минути разресва гъстите й коси, докато най-после остави четката и се усмихна:
— Приличаш на мадона. Много си хубава, Софи. Харесваш ми. А и косите ти са толкова богати на оттенъци… Наистина си хубава. Но още по-хубава ще си, ако отвориш очи. Вярно, че съм гол, но ти вече няколко пъти си ме виждала така. Не те отвращавам, нали?
Тя отвори очи и го погледна в лицето:
— Моля те, Райдър, кажи ми, вярваше ли наистина, че съм бременна?
Сватбата и ужасната нощ, която последва, бяха живи в паметта му, но той успя напълно равнодушно да свие рамене:
— Изобщо нямах понятие — нали ти самата не пожела да ми кажеш кога е бил месечният ти цикъл. Можеше и да си бременна.
Почуди се кога най-сетне ще й каже истината. Навярно съвсем скоро, защото мразеше лъжите. Лъжите ги използваха жените, за да впримчат някой мъж. Пък и Софи не беше глупачка, все щеше да го хване, а никак не му се щеше да изживява последиците от това. Всъщност тя много скоро щеше да схване лъжата.