Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— А сега, нагоре… Когато домът се напълни, ще позвъня. Това ще е сигналът да слезеш.
Калиста изкачи стълбите. Взе една топка и си поигра с Цербер, докато чакаше. Чу вратата да се отваря и затваря безброй пъти, както и приглушен мъжки говор. С всеки звук нервите й се опъваха все повече и повече.
Щеше ли да дойде? Тя искаше ли да дойде? Тази вечер нищо не биваше да й отвлича вниманието. Беше го видяла за последно преди два дни, но това вече й се струваше като цяла вечност. Когато звънецът най-после издрънча, тя подскочи.
Пое си дълбоко въздух и стана. Тръгна към стълбите.
— Хайде, момче.
Цербер тръгна послушно до нея. Тя сложи ръка на главата му, докато слизаше. Светлината й се стори ослепителна след сумрака на втория етаж, затова заби поглед в краката си, но забеляза, че възбудените гласове утихнаха. Тишината я нервираше допълнително, но някак си успя да слезе по дългите, извити стълби, без да се спъне.
— Красавицата и звярът — промълви някой, но това не беше гласът, който се надяваше да чуе.
Вдигна гордо глава, очаквайки най-малко неодобрение, а най-много — похот, от тези богати мъже, предимно аристократи.
Но в морето от мъжки лица тя видя само учудено възхищение, наслада, и да, в много лица и желание. Калиста разгледа претъпкания салон, търсейки, надявайки се, страхувайки се… Нямаше го.
Разкъсвана от разочарованието и облекчението, тя кимна царствено.
— Добре дошли, джентълмени. Надяваме се, че тази вечер ще бъде първата от многото, изпълнени с добра компания, добро вино и добри игри. Моля, чувствайте се свободни да обиколите стаите, докато си намерите маса, където ще се чувствате удобно. Предлагаме вист, пикет и зарове.
Калиста влезе в залата за пикет и седна на централната маса. Пулсът й бучеше в ушите, но топлината на Цербер до нея й вдъхваше увереност. Той наблюдаваше сериозно как мъжете се тълпят и сядат, докато всички места се запълниха. Повечето й бяха непознати, но някои разпозна.
Усмихна се на един млад приятел на Хийт. Той беше секундант на онзи злощастен дуел.
— Радвам се да ви видя отново, Хамптън. Как е баща ви? — Бащата на младежа боледуваше вече от няколко години.
— Почина, Бог да даде покой на душата му. Хийт би се радвал да види колко добре изглеждате.
Лицето на Хамптън беше безизразно, но Калиста чу неизказаните му думи: „Но нямаше да се радва да види толкова много от тялото ви на това място.“ Той с очевидно усилие успяваше да не свежда поглед към деколтето й.
Калиста се надяваше, че червенината, обляла бузите й, ще се възприеме като грим.
— Благодаря. А сега, джентълмени, ако сте съгласни, залозите се откриват с по една гвинея и се удвояват при всяка ръка. Прието? — Тя огледа масата.
Някои от мъжете пребледняха, но повечето само изглеждаха нетърпеливи.
Калиста въздъхна вътрешно. Повечето от тези младежи си мислеха, че ще я победят. Общоприето беше мнението, че жените не могат да играят карти. Още по-добре. Колкото по-бързо спечелят пари, толкова по-скоро щяха да преустановят това начинание.
Тъкмо бе започнала да раздава картите, когато чу шепот при вратата. Беше се концентрирала, затова не обърна особено внимание, докато приятелят на Хийт не промърмори:
— Какво прави той тук? Мислех, че играе само в тесен кръг.
Обади се и друг:
— Трябва да внимаваме. Това арогантно копеле ще направи залозите прекалено големи.
Калиста вдигна поглед. Беше дошъл все пак.
Дракона отново беше облечен в сапфиреносиньото сако и черните бричове, които бе носил по време на играта им у Мариан. Мина й мисълта, че той обичаше изкуството повече, отколкото фриволната суета, която преследваха повечето от богатите мъже. Но в този момент беше прекалено нервна, за да е благосклонна, особено като се има предвид начинът, по който я гледаше.
Въпреки огромното разделящо ги разстояние, очите му пак притежаваха силата да я приковат към стола й. Гледа я, докато кожата й настръхна и дланите й се изпотиха. Гледаше я така, сякаш притежаваше нея и всичко около нея и само чака подходящото време и място, за да го заяви на целия свят.
Гледаше я така, сякаш бяха единствените същества на света, които са способни да правят любов. Калиста не можеше да помръдне, въпреки че усещаше любопитството на играчите.
Те гледаха ту нейното напрегнато лице, ту маскираното лице на Дракона. Усмихнатата сапфирена маска беше обшита с диаманти, които проблясваха на светлината на свещите. Той приближаваше. Застана до стола й, вперил поглед в нея. Само силната воля й помогна да се въздържи да не сложи ръка върху дълбокото си деколте.
Цербер изръмжа, но Дрейк дори не го погледна.