Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Нека се отървем от тези вериги още сега. — Помогна на Лейта да слезе от коня, огледа пренебрежително примитивния катинар, с който бяха вързани ръцете й, и го отключи. Свали веригите и във внезапен прилив на гняв ги захвърли с все сила в храсталаците.
— Благодаря ти, Алтал — тихо каза тя.
— Знаеш името ми? — изненада се той.
— Вече го знам.
— Боже мой! — промърмори Еми.
— Какво има? — попита той смутено.
— Двейя разбра, че мога да чета мислите ти, Алтал — каза Лейта с лека усмивка. — Струва ми се, че това я смущава.
— Значи наистина можеш да правиш това? — възкликна Бейд.
— Да. Винаги ме е озадачавало, че другите не могат.
— И значи заради това Амбо искаше да те изгори!
— Не. Амбо е дал обет за целомъдрие, а главата му е непрестанно изпълнена с мисли, нарушаващи този обет. И е решил, че трябва да обвинява за това не себе си, а хората, които неволно предизвикват тези мисли. Доколкото съм успяла да забележа, много други хора постъпват по същия начин.
— Това е голяма дарба, Лейта.
— Може и да си прав, ако трябва да приемем това качество като дарба. Бих се радвала да я споделя с теб, ако можех. Безмълвието вероятно е нещо чудесно.
После Лейта впери поглед в Еми и каза:
— Няма смисъл да се прикрива такова качество, Двейя. Всички рано или късно узнават за него. В Петелея направих грешката да се опитам да го укрия, и виж какво щеше да ми се случи.
— Махни се от пътя ми, Алтал — заповяда Еми.
— Мога да те чуя и без помощта на неговия глас, Двейя — каза Лейта. — Не мисля, че изпитвам желанието да се присъединя към вас.
— Мисля, че нямаш избор.
Лейта въздъхна и тъжно промълви:
— Може и да си права.
— Какво става? — обърна се Бейд към Алтал.
— Дамите започнаха разговор — отвърна Алтал и се потупа по челото. — Разговарят тук. Главата ми е вече доста пренаселена. Да вървим, че скоро ще се мръкне.
Когато стигнаха при Елиар, Андина и Гер, вече се здрачаваше.
— Тя ли е избраницата? — попита Гер.
— Според Еми е тя — отвърна Алтал.
— Много е хубава, нали?
— Хубава е, наистина. Насмалко щяха да я изгорят жива. Жрецът от нейното село има навика да изгаря хубавите момичета на клада. Хубавите момичета предизвикват у него палави мисли и той смята, че може най-лесно да се отърве от тях с помощта на огън.
— Уби ли го? — попита сърдито Гер.
— Дойде ми наум такава мисъл, обаче Еми ме разубеди. Много обичам Еми, но тя понякога е твърде неразумна. Не одобрява убийството на създания, които не смяташ да изядеш.
— Ако искаш, мога да уредя тази работа с помощта на Елиар. Ти ще разсееш Еми, а ние с Елиар през това време ще проникнем в селото и ще убием жреца.
— Тя после ще разбере това и ще ни се кара цяла седмица — отвърна тъжно Алтал.
— Чух какво каза, Алтал — разнесе се недоволният глас на Еми.
— Това никак не ме учудва, Еми. Ако не си пъхаш носа в неща, които не те засягат, ще си спестиш много неприятности.
— Смятащ ли, че ти е по силите да озаптиш Гер? Той е абсолютно диваче.
— Харесва ми такъв, какъвто е. Лейта тази вечер ли ще прочете надписа върху Ножа?
— Ще изчакаме до сутринта. Мисля, че е добре преди това да поговоря с нея. Тя наистина няма никакво желание да участвува в това, което правим.
— Нима някой друг от нас е изпитал подобно желание?
— Дръж се добре, приятелю.
— Добре, мила.
Гората бе мрачна и гъста, а небето бе стоманеносиво. Алтал се бе заблудил и не можеше да си спомни откъде точно бе минал преди да навлезе в тази мрачна гора. Разумът му бе разсеян и всеки път, когато се опитваше да се съсредоточи, кухият звук на стенанието объркваше мислите му и го оставяше да броди безцелно из храсталаците. Струваше му се, че тази прокълната гора няма край, но въпреки това с безсилно примирение продължи да върви напред.
Разумът му внезапно се пробуди и той се опита да си пробие път през мислите си, объркани като горските дебри. Тъкмо тогава стенанието отново го захвърли в глъбините на подобния на черна паяжина свят, който Генд бе изтъкал около него.
„Тя иде“, запяха дърветата. „Тя иде“, отвърнаха им дивите лози. „Падни пред нея по лице и признай жалкото си поражение!“
И Генд прекоси още веднъж гората и равнината, когато настъпи изгревът. „Как ще я поздравиш, крадецо?“, попита Генд и очите му се изпълниха с огън.
„Ще я предизвикам — отвърна Алтал. — Така, както отправям предизвикателство към теб. Така, както отправям предизвикателство към твоя Господар.“
„Жалката ти напереност е съвършено неуместна, Алтал“, отвърна Генд с горящите очи. „Гелта, кралицата на нощта, ще те надвие. Аз, слугата на мрака, ще те хвърля в бездната. Дейва, Господар на всичко съществуващо, ще прибере душата ти.“