Пътешествие към Арктур

— Какъв е този звук? — попита Корпанг и се взря в тъмата.

— Суртур.

— Пак ще те попитам — кой е тоя Суртур?

Маскул го стисна за ръката да замълчи. Въздухът в посоката на барабана засия странно. Заревото ставаше по-силно, постепенно изпълни целия кръгозор и освети околния свят вместо светлината на Тхир. Новата светлина също не хвърляше сянка.

Ноздрите на Корпанг се издуха и той възправи осанка.

— Какъв е този блясък?

— Светлината Муспел.

Двамата инстинктивно погледнаха към трите статуи. От тайнственото сияние те се бяха променили — лицата и на трите фигури бяха надянали ужасяващата зла маска на Кристалния.

Корпанг извика и закри очи с ръка.

— Какво става? — промълви той след миг.

— Сигурно това е знак, че животът е порочен и че създателят му е сгрешил, независимо дали е един или са трима.

Корпанг отново откри очи и погледна като човек, който се опитва да привикне към изумително зрелище.

— Как да повярвам в това?

— Трябва — отсече Маскул. — Винаги си служил на всевишния и трябва да продължиш. Просто се оказа, че Тхир не е най-висшият.

Лицето на Корпанг се изкриви от животински гняв.

— Светът е фалшив — извика той, — цял живот търсих Тхир, за да разбера накрая това.

— Няма за какво да се укоряваш — рече Маскул. — Кристалния е имал на разположение цяла вечност да усъвършенства коварствата си и не се чуди, че човек, дори да има добри намерения, не съзира лесно истината. Какво ще правиш сега?

— Барабанът сякаш се отдалечава. Ти ще го последваш ли, Маскул?

— Да.

— Къде ще ни заведе той?

— Навярно извън Треал.

— Ударите на барабана ми се струват по-истински от реалността — рече Корпанг. — Кажи ми, кой е Суртур?

— Чувал съм, че света на Суртур, наричан Муспел, е оригиналът. Другият спят е само негово изопачено копие. Кристалния е живот, а Суртур е по-различен от живота.

— Откъде знаеш? — попита Корпанг.

— Узнах го някакси — по интуиция и от опита си, от разговорите с мъдреците, които живеят на твоята планета. С всеки час това знание става все по-истинско и приема неопределена форма.

С решителен и непримирим поглед Корпанг се изправи лице в лице с трите Фигури.

— Вярвам ти, Маскул — рече той. — Ето го най-доброто доказателство. Тхир не е върховният, дори в известен смисъл е най-долният. Най-фалшивият и низкият, щом е паднал до подобни измами… Идвам с теб, но не ме предавай! Може ударите на барабана да са знак за теб, но въобще да не важат за мен. Ако ме изоставиш…

— Не ти обещавам. Не те моля да дойдеш с мен. Ако предпочиташ да останеш в ограничения си свят, ако се съмняваш, по-добре недей да идваш.

— Не говори така. Никога няма да забравя услугата, която ми оказа… Да побързаме, иначе ще изпуснем звука.

Корпанг крачеше по-припряно и от Маскул. Те се движеха в посока към барабаненето. Три-четири километра по-нагоре пътеката следваше равнището на корниза. Тайнственото сияние постепенно гаснеше и мястото му зае обичайната светлина на Треал. Ритмичните удари не спираха, но все долитаха отнякъде далеч напред и колкото и да бързаха, разстоянието до тях оставаше същото.